16 март 2009 г.

Телефон в нощта

Тъкмо мислех да си лягам, отвратен но и развеселен от изпълненията на Емил Кошлуков във "Вип Брадър", като ми звънна джиесемът. Читателка на "Монитор"* се обади от румъно-унгарската граница в Нъдлак с молба за помощ. Пътувала със съпруга си и шефа си, италиански гражданин, но румънските граничари се запънали, може би за рушветче. Първо искали винетка (все си мисля, че това е работа евентуално на пътна полиция), а после и здравна осигуровка. И понеже жената нямала, отказали да я пуснат да продължи за Унгария. Доколкото знам от личен опит, от 1 януари 2007 година здравноосигурените българи не се нуждаят от медицински застраховки при пътуване в страни членки на ЕС, както и на територията на страните от европейското икономическо пространство - Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швеция. Европейска здравна карта може да потрябва при посещение на лекар в някоя от тия страни, но няма практика причини да бъде изисквана от граничните служители. Тъй като е след 23 часа звъннах на телефон на посолството ни в Букурещ, очаквах да вдигне някой дежурен - ама ядец. Обадих се на 112. Централистката взе проблема на хората присърце, намери ми номер на МВнР за граждани - +359 2 9711408. Очаквах по това време да пренасочва към някой дежурен, който би могъл да окаже съдействие на сънародници в беда в чужбина. Ядец. Никой не вдигна. В крайна сметка помолих жената от Румъния да даде телефона на някой от граничните служители да говоря с него. Всичките отказаха. Помолих я да ги снима. Извадила апарата, но се изпокрили и в крайна сметка се отказали от исканията си и преди малко разбрах, че са пуснали колата. Според мен трябва да подадат писмено оплакване по случая.
П.П. Не се сетих, че във Facebook в списъка с приятели ми е Катя Михайлова, преди малко и тя е предложила помощта си, за което - мерси.

Няма коментари: