Снимки от една изложба

За изложбата "Пет погледа към Полша" писах когато се откриваше в София. От вчера фотосите, които правихме с Къдринка, Гергина, Пламен и Венци са изложени във фоайето на втория етаж на народната библиотека "Стоян Чилингиров" в Шумен. За откриването дойде генералният консул на Полша във Варна Веслав Новицки, бяха кметът Веселин Златев, Емилия, колеги и приятели. Заради изборите и ангажименти в София не успяха да дойдат останалите автори. Снимките от откриването са на Христо Христов от "Труд" (както и стативчето, с което съм правил моите снимки в Полша, ;-)). Както вика Ицо, не е трудно да направиш изложба, като общуваш с таланти като него. Хаха.

Полша - константна промяна

Купони за кренвирши и шоколад през 1985, плюшен жираф-играчка за 300 евро през 2005, опашка за съветски фотоапарати през 1988 и опашка за влизане в музей през 2007, милиционерска блокада на шосето от Варшава за Краков през 1988, гей-парад и контраманифестация през 2007, кръгла маса, първо свободно правителство, за първи път демократично завръщане на левицата на власт, бившият комунист Александър Квашневски посреща папа Йоан Павел Втори на летището във Вроцлав. Това са само малки светкавици от събития и моменти, на които съм имал възможността да бъда свидетел през последния четвърт век при посещенията си в Полша. Повече от 20 пъти (24, ако трябва да съм точен) страната на Шопен, Коперник и Лех Валенса ме е посрещала всякога по различен начин – весела, гневна, разбунтувана, възторжена, разтревожена, празнуваща, наводнена, заснежена, лява, дясна, топла, студена. Но има неща, които въпреки промените остават константни и са се превърнали почти в клишета – прекрасните пейзажи, красивите полякини, стремежът за свобода, усещането за история и динамика. Неща, които оправдават строфите на “Полша не е загинала”. Не съм професионален фотограф, но това са нещата, които са минали през мисълта ми преди да насоча обектива и да натисна “спусъка”. Полша такава, каквато ми харесва, надявам се, да я харесате и вие.

Това текстче го написах като съпътстваща информация за моите фотоси, които ще бъдат включени в изложбата на Полския институт в София. Снимките не са професионални, като на Ицо (или Деси, например), но заедно с тези на Къдринка, Гергина, Пламен и Венци като цялост се надявам да бъдат интересни за софийската публика. Малко след като кацнах във Варна оня ден на вратата на "Практикър" почти се сблъсках с генералния консул на Полша Веслав Новицки и имаме идея да покажем снимките и във Варна и Шумен.

Това пък го е пуснала Елена в "Монитор":

ХОРА. ТЕЗИ, ЗА КОИТО ГОВОРЯТ
КРАСИМИР КРУМОВ ­ кореспондентът на вестник "Монитор" в Шумен, е сред участниците в изложбата "Пет погледа към Полша". Тя се открива в понеделник в Полския институт в София и представя снимки на петима български журналисти, гостували през май в страната на Лех Качински. Кадрите от Закопане, Варшава и Вроцлав показват, че космополитът Крумов е майстор не само на перото, но и на обектива.

Откриване:

10 септември, 18 часа,

Галерия на Полския институт на ул. "Веслец" 12

Мълния

Това не е от ония мълнии на БТА. Това са мълниите на Ramirez от снощната буря покрай Шумен. Опасно, но красиво.

Всичките мълнии - в САЙТА МУ.

Snap... send... sell

Щракни, изпрати, продай е идеята на интернет агенцията Scoopt, която посредничи на аматьори фотографи да продадат интересна снимка във вестниците. Инетересен сайт http://www.scoopt.com/. Дори THE TIMES използва на 12 октомври 2006 година на първата си страница любителска снимка с врязващ се в кулата близнак в Ню Йорк самолет, продадена от Scoopt. Искаме да покажем, че всеки навсякъде и по всяко време може да направи новина, казват от агенцията.

Цветното "Едно време"

Деси Марангозова мисли, че като прави цветни снимки с цифров апарат е открила топлата вода и се радва всеки път, когато някое цветнокожо циганче от Бялата пръст и влезе в обектива като румънско куче под "Дачия". А Марангозова далече не е баща на цветното фото, дори и майка не му е. С учудване разбрах, че тази снимка е правена през... 1912 година. Автор е Сергей Михайлович Прокудин, а кадърът е сниман край река Чусовая на западните склонове на Урал. Снимката не е съвременна оцветявка, или поне не-съвсем. Прокудин снимал със стъклен негатив от три части, едновременно три копия - за червения, зеления и синия цвят. От стъклените негативи правел диапозитиви, които прожектирал едновременно през прожектори с червена, зелена и синя светлина и в крайна сметка на екрана се появявал цветен образ, както по-късно в цветния телевизор.
Ето и тук е и цялата изложба от снимки на Прокудин, има интересни: http://www.loc.gov/exhibits/empire/empire-ru.html