Via Balkanica 678

Това за номерацията се роди буквално в последните километри на кръгло 3000-километровото ни пътуване из Западните Балкани. Като обърнахме всичко на цифри и махнахме изхарчените пари и изгорения бензин, зад гърба ни останаха 6 държави, 7 дни и 8 града. И 2471 снимки, които сега не знам как да сортирам. Подготовката започна още преди три месеца. Резервирахме хостел в Скопие, студио в Струга, апартамент в Тирана и останалите 1-2-3 нощувки и точки от маршрута ги оставихме с отворен финал. Пътувахме четирима възрастни и 6-годишната ми дъщеря. Подготовката включваше медицински застраховки за петима ни (за семейство с поне едно дете - отстъпка) и застраховка "Помощ при пътуване" за колата (20 евро), извадена зелена карта, заредени карти за GPS - Adria Route, OFRM Bulgaria, SCG Route и UMP, която частично покрива с главните пътища Албания. В крайна сметка променяхме плановете и в движение и пътят ни премина през Македония (Скопие, Струга, Охрид, манастир "Свети Наум"), Албания (Тирана, Дурас, Вльора), Черна гора (Котор), Хърватска (Дубровник), Босна и Херцеговина (транзит) и Сърбия (Чачак за сън и Ниш за покупки). Чака ме малко ремонт вкъщи, но се надявам да остане време да кача и впечатленията си от пътуването, което броя за едно от най-интересните, които съм правил. Ето го и трасето.

Тръгваме от Шумен и се движим по часовниковата стрелка докато стартът и финалът се срещнат. (За по-голяма карта - чукнете върху снимката.)

Акция "Чист въздух"

11.32, тъкмо се се изнизали от Лвов по пътя за Ивано-Франковск. Спира ни украински катаджия. Иска документите, после и застраховката "Зелена карта", да знаете, че я търсят украинците - и на границата, а ето и тука. Пожелава ни приятен път. В огледалото виждам, че от колоната в обратна посока пак си избира кола с чужд номер, полска регистрация и спира тях. Пак да кажа за музиката, повечето радиостанции, които щракам се оказват рускоезични, а по украинските също чат-пат вървят руски парчета от соца. След срещата с милиционера върви "Здравствуй мир, Здравствуй друг, Здравствуй песен щедрый круг". Тъй като е актуална темата за протестите срещу организирането на олимпийските игри в Пекин, интересен нюанс около тази песен. Текстът е на Владимир Костров и е написан специално за Игрите на добрата воля, международни игри, подобни на олимпийските, организирани за първи път от Тед Търнър, след като американците бойкотират олимпиадата в Москва през 1980, а руснаците си връщат с бойкот на Лос Анджелис през 1984. Толкова за песничката, чиито куплет завършва със "Здраствуй добрый человек". Здраствуйте, документите моля, казва смешен катаджия, който неволно сравнявам с някакъв хибрид между Иванушка Дурачок и Румен Русев. В смисъл - катаджия като Румен и прост като Иванушка. Заслужава си да разкажа по записа от диктофона. Значи тъкмо сме малко преди градчето Снятин. Ченгето махва с палката в момента в който се изравняваме, спирам след 20 метра, но не давам назад. Идва той и иска документите, но е ясен отдалече откъм намерения, които пробляскват заедно със зъбите му от червено злато. Давам шофьорската книжка, талона на колата и застраховката. Върти отпред, отзад, отпред, отзад. Коя година, вика е произведен автомобилът. 1998. Ооо, значи 10-годишен, предполагам имате, казва, бележка от границата за минат контрол за вредните емисии в изгорелите газове, нали? Да что вы говорите, учудвам се уж с ирония. Какви глупости викам ги плещите. Даа, при нас, знаете ли, върви акция "Чист въздух". Ако колата е нова, да речем година, две три, няма проблем, но иначе трябва да мине проверка за вредни емисии. Викам му, Дорогой, не на мен тия номера, журналист съм и номерът ти просто няма да мине. И вадя картата на връвчица на шията ми. Журналист, да? Взима я, оглежда я, отпред отзад, отпред отзад, български английски. Вие викам по-добре на английски четете, на български няма да разберете. Ченгето обаче е бдително: А до коя година вика, е важността на журналистическата ви карта. Спокойно, казвам, до 2010. Върти я пак, при което си я издърпвам за връвчицата, прибирам я в джоба и гледам напред през стъклото. Вижда, че няма да изкрънка нищо и ми подава останалите документи. Мушморокът му с мушморок, намерил, ако мине номерът. Имам фонд "глоби и рушвети" от по 5 - 10 евро, но съм ги предвидил евентуално за превишена скорост, а не за разни псевдо-еколози. Снимките по-долу са от трасето до Снятин и от търговския комплекс "Арсен" в Ивано-Франковск, където спирахме за бонбони и водка.

Арсен GPS N48 56.034 E024 44.798

Другата Румъния

От доста време изпитвам все по-големи симпатии към Румъния и събарям полека-лека стереотипите в главата ми за румънците. Въпреки, че е малко след 6 магистралата към Букурещ е натоварена към столицата, явно с гюргевлии, пътуващи за или по работа. Ако човек не познава Букурещ е трудно да намери пътя за Бузъу (Buzău), откъдето минава маршрутът ни. И аз не го познавам добре, но пък с джипиеса си правим нещо като околовръстно през крайните квартали и избягваме задръстванията. На бензиностанцията на OMV А95 струва 3.79 леи, приблизително ок. 1.90 лева. Трасето след Букурещ минава и най-смелите ми очаквания. Асфалтът гладък, пътят достатъчно широк и позволяващ изпреварвания и скорост ок. 120 км. в час. Насрещни "колеги" ни спасяват от румънски катаджии с пресветване точно 6 пъти. В 8.14 вече сме в центъра на Бузау. За съжаление се минава през самия град и губим доста време докато излезем на пътя за Бакъу (Bacău). Голям проблем по "източния маршрут" е, че никъде няма храсти, но пък има на 10-15 километра бензиностанции с чисти и безплатни тоалетни. В Бъкау има летище, Макдоналдс и още куп признаци за град. Но отново същият проблем - 30-40 минути изоставане по светофари и кръстовища. Пред селцето Владу Молдове виждаме и първия жив щъркел за тази година. Агата ни съсипва с повтарящи се въпроси: Кога ще пристигнем в хотела, още колко имаме да пътуваме, скоро ли пристигаме. Сключваме договор - ако повтори въпрос, няма да и се сбъдне изобщо въпросът. Т.е. ако попита в колко ще стигнем в хотела, няма изобщо да спим в този хотел. Малката обаче хитрува. Тате, в колко... Викам - Аги, внимавай дали не си ми задавала тоя въпрос. А тя - да, но този път малко по-различно ще те питам. Пак е юнак, че издържа пътуването без да мърмори.

Часовникът в Сучава е копие по памет на Weltuhr на Александерплац в Берлин

Бавен транзит и през Сучава. Тук имам спомени от 1987 година, когато скачах от влака от вагон-ресторанта, след като разбрах, че на предишната гара (т.е. в Сучава) са откачили международните спални вагони. Като цяло - румънското трасе на Изток го оценяваме и препоръчваме като супер, без баири, без завои. Точно на 600-ия километър намираме подходящо хотелче и си правим резервация за връщането. Предстои да напуснем територията на ЕС.

Трактор с перденца и саксийки вътре - Romania Designe

Хайде в Полша!

В 3.30 сутринта тръгваме с Агата и Дорота на път за Люблин. Решихме го буквално преди две седмици, без някакво предварително планиране. За да е по-лудо пътуването, изменяме и трасето – тоя път сме решили да минем през Украйна – от първи януари не искат визи за българите, за поляците са премахнати от по-рано. Необходим е само сертификатът “Зелена карта”. От “Армеец” ни го дават безплатно с анекс към застраховката “Гражданска отговорност”. В 3.30 температурата е 0 градуса, Аги ляга на задната седалка. Романтично може да кажем, че луната свети като нощна лампичка на подранили пътници и се кара по-леко. След Струйно от двете страни на шосето има сняг, всичко е бяло. Съвсем навреме минаваме границата. Тук малка изненада. От един месец е въведено нещо като предварителен контрол, симпатична полицайка ни иска паспортите още от българската страна, само да хвърли едно око. Заради българите, обяснява жената. От другата страна няколко изненади – на бензиностанцията, където обикновено си купувам винетка, този път няма. Няма и на съседната, няма и в Гюргево. Успявам една на четвъртата, но там пък ново двайсет. И трите кредитни карти, които нося, не минават през терминала. Добре, че от миналия път имам малко леи в брой. В 6 без 15 потегляме за Букурещ.

Смърт на пътя

4.30 е, сега се връщам от катастрофа край Каспичан. В 2.39 ми звънна Г. да ми каже, че автобус на "Груп" се е блъснал в камион на магистралата. Преди това сънувах нещо приятно, но не помня какво точно. Тръгнах кисел, а на пътя гледката беше ужасна. На километър след OMV и на два преди отбивката за Каспичан рейсът се нацепил в спрял тир. Дясната страна на автобуса изглеждаше като изрязана със шлайф. По средата - вдясно, като заспало, с килната назад глава - убито момиче, ако ползвам жаргона на ченгетата - на видима възраст около 20 години. По документи - на 21. Момичето пътувало за Варна. Какво е, къде точно е отивало, за какво е мечтало, какво е сънувало - няма как да знам. Не знам и името му, ще го търся като съмне. Дали някой го е чакал да пристигне във Варна, дали някой го е изпратил за последно в София... И това няма да разберем. Лошото винаги може да настигне човек, настръхвам, че е пак в автобус, уж надежден транспорт.

Пияна шофьорка уби трима

Пияна шофьорка уби трима младежи и рани сина си при жестока катастрофа снощи в Перник. 35-годишната Живка Илиева имала 2,88 промила алкохол в кръвта. Илиева при завой с обратен вираж загубила управление над автомобила. Тя се блъснала в мантинелата, прелетяла над нея в насрещното платно, където се ударила в "Мерцедес" и отнесла покрива му. На място са загинали трима младежи.ФОТОГРАФИЯ: БГНЕС

Коментарът на "Монитор" в блога на Жоро Неделчев

Пътят към София - изнервящ, но обещаващ

Омразното за шофьорите трасе между Шумен и Антоново е на път да бъде оправено, но дотогава пътят към София ще бъде още по-изнервящ. Изнервящ, но обещаващ. Писах днес в "Монитор" за започналите ремонти на териториите на Шуменска и Търговищка области. В Шуменско кипи луд труд - работят на четири участъка едновременно, общо 35 километра, довършват стария път за Каспичан, защото ако дават магистралата на концесия и стане платена, трябва да има алтернативен първо- или второкласен път. От пътното управление казват, че до края на годината ще бъдат рехабилитирани напълно шуменските участъци на трасетата Варна - Русе и Варна - София. Сега обаче се пътува на зигзаг, за голямото морско раздвижване през юли и август ремонтите щели да затихнат. Аха, още едно наблюдение за пътуващите, особено откъм Русе. Забелязах няколко пъти този месец, че постът на КАТ с радар е изоставил капанчето си на разклона за Лозево до полицейската будка и вече дебне на разклона за Търговище на 10-ия километър преди Шумен. Аха, още - подготвят плановете за ремонт на Ришкия проход и пътя до Силистра и към края на годината ги започвали и тях.