Бяло море почерня от българи

Левът се харчи по магазинчета и квартири в Кавала
КРАСИМИР КРУМОВ (В "Монитор")

Български семейства с почернели като врани гърбове от интензивния престой на слънце доминират по плажовете в Гръцка Македония, показва бегъл рейд на "Монитор" сред пясъците в южната съседка. Всъщност българските курортисти на комуналния плаж в Кавала могат да се познаят много лесно. Когато мине пладне и местните се скрият от жегата за следобедна сиеста, тези, които останат на пържещото слънце, са нашенци. Познават се още по това, че не си поръчват разхладителни напитки от 4 евро от менютата под чадърите. Нито сандвич за 5 евро. Вместо това търчат до паркираните на безплатния паркинг до спортния комплекс коли с българска регистрация за торбичка с домати и варени яйца и "Загорка", която вадят от хладилна чанта. Целият репортаж ТУК.

Специални поздрави за Малвина и Мартина, без които нямаше и да го има репортажа. Аз чакам само да дойде денят Х. в който отново да поема за Кавала и нейното уютно и топло море. И някои полезни координата за ползващите GPS:

GPS помощник в Кавала
N40 53.806 E24 20.218 - Супермаркет "Милтос" с месарница до него, единственият магазин, отворен в неделя.

N40 54.888 E24 22.722 - "Амос бийч" в комплекс "Батис", вход 2,30 евро, съоръженията вътре са безплатни.

N40 55.268 E24 22.999 - "Остриа бийч" - комунален плаж, безплатен.

N40 55.382 E24 23.176 - Голям безплатен паркинг.

N40 55.756 E24 23.454 - Супермаркет "Champion".

N40 55.813 E24 22.547 - Място за незабравима снимка, добра панорама.

Тази вечер Калоян пирува

Не става дума за кумеца Калоян, нито пък за тази вечер, а за снощи. Вчера Дорота имаше рожден ден, който по традиция през последните 7 години съвпада с годишнината от нашата сватба. По този повод викам да се почерпим някъде. Обадих се и на нашите да са готови след 30 минути да ги вземем, но без да казвам къде ще ходим. Карам към Петия и помислиха моите хора, че отиваме по традиция на "Хепи" на Седмия. Подминахме обаче Шела без да намаляваме, Агата се изнерви - Тате, къде отиваме, гладна съм. Предположенията варираха между Русе и Гюргево с шегички за Букурещ. Гюргево отпадна, защото Дорота се усети, че не сме взели паспорта на Аги. В Разград отбих, но транзитно без да минавам през центъра хванах пътя за Попово. Тайната цел беше "Спа комплекс Тифани" на 10 км от Разград в местността Пчелина. Комплексът всъщност е бившият профилакториум на стъкларския завод "Диамант" и сега е собственост на 39-годишния разградски бизнесмен Марин Петров и е открит преди три месеца. Навремето всяко разградско предприятие имало "хижа", така им викали, сега едно по едно стават частни хотелчета. Комплексът на Петров бил кръстен на името на дъщеря му Тифани. Не знам на кого е кръстена механата отдолу, но цялото и име гласи "Тази вечер Калоян пирува", има и специалитети с това наименование в менюто. Ние отидохме сравнително рано и беше още празно, но към 20.30 започнаха да идват гости. За гладни хора - да се знае - салатите са големи, пържолите също. Препоръчвам пилешко филе на барбекю - сигурно две денонощия е киснато в марината, щото после е като мозък. За гладници - мешана скара - има я в два варианта тази на снимката е "Тази вечер Калоян пирува" (600 грама), поднесена на дървена дъска с метална апликация на глава на крава или бик, не знам, със свинско, кюфтенца като на мама, шишче, разни други работи и... домашна наденица. Следва да подчертаем, че домашната наденица е правена на място и е с кълцано месо, има цели късчета мръвка вътре. Свинските ребърца пък са овкусени и ги сервират табиетлийски с купичка вода с лимонче, да си изкъпете после пръстите след варварското гризане. Персоналът любезен, обаче всичко това се засенчва от правената на място нуга - сладолед със сушени плодове и орехи, да си оближе човек пръстите. Агата вика - тате, пак да дойдем, щото не можа да опита басейна с джакузи, а щяло да има и зоокът скоро. Нощувката за двама, ако спят разделени един от друг на единични легла е 60 лева. Ако искат да се гушкат в един креват, тогава е 80. 100 лева е студиото, 240 ВИП апартамент, от края на месеца отварят и терасата и барбекюто навън. Наоколо е приказно, има велопътека, която стига до Разград, на 10 километра, а наемът на колело за денонощие е 10 лева. Аха, и една добра новина - на това място мобилните телефони нямат обхват, само Мтел има някакъв шанс, ако улучите правилно място на терасата.

GPS N43 27.779 E26 28.684

Хъшове

Който ходи на Божи гроб е хаджия, който ходи до Браила се нарича хъш. Така поне сме учили по литература. Пътуваме към Галац, не съм бил в тази част на Румъния. Равно, та чак неприятно. И като са се наредили едни дълги села, сякаш всеки влах е искал къщата му да гледа на стъргалото. С лафовете на Агата не знам да се смея ли да се натъжавам ли. Като почина чичо ми, искаше всичко да види, въртя се покрай ковчега, на самото погребение, наблюдава реакциите и вижда, как преживява татко, дядо и, за брат си. Та, караме през едно от селата и излиза погребение. И коментарът на Агата. Мамо, погребение. Ааа, и виж, имам поп… И си мълчим, отминахме процесията, Агата продължава: Аааа, има поп, защото сигурно на него брат му е умрял и е дошъл на погребение. Подминаваме Галац, с идеята да хапнем супа или скара в Браила, с горната презумпция - щом сме яли там чорба, сме вече с титла хъшове. На бензиностанция на ОMV доливам малко масло на колата и се двоумим какво да правим, желанието да се приберем по-бързо надделява, още повече, че не знаем разписанието на ферибота. И решаваме на кръстовището да не влизаме в града. Да, но не било писано. Срещу стопа с големи букви на оградата пише ZOO -

Зоологическата градина на Браила. Само пресичаме и спираме на паркинга до оградата. Говорих с мъжа на касата - общински паркът. Вход 60 стотинки за възрастни, 30 за деца. Спретнато, чисто, подредено. Храната на животните не я ядат във вид на осребрени фактури гледачите, ами самите обитатели, при това поднесена в приятен и за посетителите вид, дори подредена като на маса. Това подобие на ЗОО в Шумен или да го закрият, или да променят нещо кардинално, що животни измряха вътре. Близо час се разхождахме по алеите преди да тръгнем за Кълараш.

GPS N45 14.289 E027 55.940

Hanul Draguseni

На 600 километра от Шумен за пътуващите към Украйна, Русия, Полша или по-на север тризведното хотелче "Ханул Дръгушени" GPS N47 17.636 E26 29.466 е добро място за нощувка и за хапване. Бях направил резервация без капаро още на отиване. Заради лошото време обаче се забавихме, малко преди 8 вечерта бяхма на румънска земя, а пътят до ханчето беше кошмарен - ситен дъжд, маркировката не се вижда, фаровете на отсрещните коли с двойно отражение... Притеснявахме се дали ще ни пазят стаята. Последните 2 километра ми се видяха най-дълги, след нас караха два тира, които напираха да ни изпреварват. Дворчето на хотела се оказа пълно с коли, но за голяма изненада ни посрещна момичето, което ни направи резервацията и каза, че стаята ни очаква. Оказа се обаче, че ПОС-терминалът не работи и не мога да платя с карта, леи нямахме и нямаше къде да обменя от границата, защото всичко беше затворено. В крайна сметка нямаше проблем да платя с евро. Стая с едно двойно и с едно единично легло, телевизор и WC струва 33 евро, което е добра цена имайки предвид скъпите хотели в тази европейска вече държава. Тази сутрин си позволихме да се поизлежим, защото до Шумен остават ок. 550 километра (ще минем през Силистра, за да заобиколим НАТО-вския Букурещ). Тръгнахме в 9 без 3. В движение обаче решихме да променим маршрута и вместо да караме по стария път, при Марашещ (като Мараш) завихме наляво за Галац и Браила. Две думи за местността Марашещ във Вранча - на снимката е мемориал в памет на загиналите през 1917 година по време на Първата световна война, когато тука се е състояла т. нар. Марашешка битка между армиите на Румъния и Германия, завършила с победа на румънците, но и с много жертви. Румънците дават 27 хиляди жертви само в тази битка, в това число 610 офицери, а от немска страна падат 47 хиляди войници. В мавзолея, който е в средата на комплекса са погребани останките на 6 хиляди румънски войници. В градчето Марашещ на 22 август 1854 година пък е роден Милан І, крал на Сърбия. Ние свиваме на кръговото наляво за Галац и Браила, където историята ни е по-близка.

Драгушени GPS N43 27.779 E26 28.684

Акция "Чист въздух"

11.32, тъкмо се се изнизали от Лвов по пътя за Ивано-Франковск. Спира ни украински катаджия. Иска документите, после и застраховката "Зелена карта", да знаете, че я търсят украинците - и на границата, а ето и тука. Пожелава ни приятен път. В огледалото виждам, че от колоната в обратна посока пак си избира кола с чужд номер, полска регистрация и спира тях. Пак да кажа за музиката, повечето радиостанции, които щракам се оказват рускоезични, а по украинските също чат-пат вървят руски парчета от соца. След срещата с милиционера върви "Здравствуй мир, Здравствуй друг, Здравствуй песен щедрый круг". Тъй като е актуална темата за протестите срещу организирането на олимпийските игри в Пекин, интересен нюанс около тази песен. Текстът е на Владимир Костров и е написан специално за Игрите на добрата воля, международни игри, подобни на олимпийските, организирани за първи път от Тед Търнър, след като американците бойкотират олимпиадата в Москва през 1980, а руснаците си връщат с бойкот на Лос Анджелис през 1984. Толкова за песничката, чиито куплет завършва със "Здраствуй добрый человек". Здраствуйте, документите моля, казва смешен катаджия, който неволно сравнявам с някакъв хибрид между Иванушка Дурачок и Румен Русев. В смисъл - катаджия като Румен и прост като Иванушка. Заслужава си да разкажа по записа от диктофона. Значи тъкмо сме малко преди градчето Снятин. Ченгето махва с палката в момента в който се изравняваме, спирам след 20 метра, но не давам назад. Идва той и иска документите, но е ясен отдалече откъм намерения, които пробляскват заедно със зъбите му от червено злато. Давам шофьорската книжка, талона на колата и застраховката. Върти отпред, отзад, отпред, отзад. Коя година, вика е произведен автомобилът. 1998. Ооо, значи 10-годишен, предполагам имате, казва, бележка от границата за минат контрол за вредните емисии в изгорелите газове, нали? Да что вы говорите, учудвам се уж с ирония. Какви глупости викам ги плещите. Даа, при нас, знаете ли, върви акция "Чист въздух". Ако колата е нова, да речем година, две три, няма проблем, но иначе трябва да мине проверка за вредни емисии. Викам му, Дорогой, не на мен тия номера, журналист съм и номерът ти просто няма да мине. И вадя картата на връвчица на шията ми. Журналист, да? Взима я, оглежда я, отпред отзад, отпред отзад, български английски. Вие викам по-добре на английски четете, на български няма да разберете. Ченгето обаче е бдително: А до коя година вика, е важността на журналистическата ви карта. Спокойно, казвам, до 2010. Върти я пак, при което си я издърпвам за връвчицата, прибирам я в джоба и гледам напред през стъклото. Вижда, че няма да изкрънка нищо и ми подава останалите документи. Мушморокът му с мушморок, намерил, ако мине номерът. Имам фонд "глоби и рушвети" от по 5 - 10 евро, но съм ги предвидил евентуално за превишена скорост, а не за разни псевдо-еколози. Снимките по-долу са от трасето до Снятин и от търговския комплекс "Арсен" в Ивано-Франковск, където спирахме за бонбони и водка.

Арсен GPS N48 56.034 E024 44.798

Мешана скара ала Полша

Съгреших днес, много, да ми прости Господ. Отдадох се на лакомия. Ходихме на обяд в "Bida", ресторант по пътя за Варшава. Спирахме там миналата есен и много ни хареса. Bida на български може да се преведе като "сиромашия". Менюто е като за сиромаси, които или отдавна не са яли, или ядат за последно. Пържолата е с размерите на дългосвиреща грамофонна плоча, котлет дьо волей, който в България е с размерите на зелева сърма, тука гони бейзболна топка. Дори да елиминираме журналистическото ми преувеличение от 10 на 100 (аз по-големи надценки не слагам), пак е внушително. Тоя път си поръчахме мешана скара по полски. Оригиналното название на блюдото беше "Скара в корито". Наистина ни донесоха едно дървено корито, като копанка, препълнено с меса - свинско филе, свински ребра, шишове, джолани, наденица и бахур, върху възвишение от цели картофи в някакви умопомрачителни подправки. По меню порцията е разписана за 6 души, ние бяхме петима възрастни и дъщеря ми, но изяждане нямаше това нещо. Каквото остана любезно ни го опаковаха за вкъщи, претеглихме тука, само месото дето сме върнали е едно кило. Като се има предвид, че ресторантът е на пътя от източната граница към столицата, според мен това е кръг от стратегичната отбрана на Полша, където елиминират руски разведки тръгнали към Варшава. Като заседнат тука, няма излизане. Особено ако си поръчат и няколко дузини водка. Подозренията ми се засилват от табелките "Фотографирането забранено" по фасадата и вътре в ресторанта. Явно е военен обект. С две думи - пазете се от това място. Майтап де. Ако пътят ви минава оттук - по шосето Люблин - Варшава, не се колебайте да спрете. И си поръчайте "Корито скара за шест души" (KORYTKO GRILLOWE DLA 6 OSÓB). Включва - всички асортименти от скарата, всички салати, и печени картофи. Менюто и цените. За да бъде грехът пълен с Агата изядохме и по една мелба-гигант. Обаче вече минаваме на диета. В най-скоро време.

GPS N51 19.672 E022 23.490

Ласкаво просимо до Чернівців

Ласкаво просимо до Чернівцівців (Добре дошли в Черновци). Самият начин, по който се казва на украински, предполага някак си гостоприемството на този старинен град. От Шумен дотук са 740 километра. Предварително бях резервирал апартамент в хотел "Магнат". Оказа се мини-хотел с всички удобства, със спалня и холче, а за радост на Агата и с огромна ъглова вана. Градът е бил столица на херцогството Буковина и историческите следи не са заличени дори през времето на СССР. Промените в имената ту на украинското Чернівці, ту на руското Черновцы, полското Czerniowce, немското Czernowitz, румънското Cernăuţi или молдовското Чернэуць говорят най-добре за историята на града и народностите, които го населяват. Аха, трябва да се добави и името на идиш טשערנאָװיץ. Тука е живял най-известният румънски поет Михай Еминеску, цял списък еврейски интелектуалци, съветската певица София Ротару. Приблизително по времето, когато правят жп-линията Русе - Варна, тръгва и влакът между Черновци и Лвов. а малко преди да започнат да правят първата бира в Шумен, започват да я варят и в Черновци. Наричат го малката Виена, още преди София през 1897 година тука тръгва първият трамвай, екземпляр от първите вагони може да се види на пиедестал на излизане от Черновци към Ивано-Франковск. Чух на доста места да се говори на руски, въпреки че имах и конфунза ситуация. Докато търся интернет, попитах на блестящ руски възрастна дама къде се намира кинотеатър "Жовтен" (октомври). Само дето не ме заплю, после реших, че е някоя дясно ориентирана русофобка. За руския - ясно. Ама и кино "Жовтен" вече не носело името на октомврийската революция, а се казвало "Чернівці". Интернет кафето така и не го намерих, но пък открих "Картопяна хата", нещо като Potato Hause. Не знам как е в Източна Украйна, но тук в Западна с 10 лева човек може да се чувства господин за един ден. Чай с лимон в картофената къща струва 35 стотинки, мляко с какао 60, кафето 90. Левче е горещата гъбена супа. Намерих едно клипче в YouTube, което долу-горе точно отразява впечатленията ми за Черновци.

Хотел "Магнат" GPS N48 17.821 E25 56.057

Папаз чаир

В петък още със събуждането Агата взе да пита - кога ще ме заведеш на басейн. Закусихме, събрахме багажа - и на басейна, още преди да са го отворили. Има няколко басейна, но на фона Шипково и Чифлика край Троян цялото Огняново ми се стори изоставено, тревясало, пък и на равно някак си, не ми хареса. Останахме при басейна на хотел "Виктория", бивш санаториум явно, с видими белези от социализма както по сградата, така и по самите басейни. Ако някой реши да ходи, да спомена цените - нощувка се намира между 10 и 25 лева в зависимост от мястото и отдалечеността от минералните води. Входът за басейна на "Виктория" е 3 лева за възрастни, 1.50 за деца от 2 години нагоре, 2 лева се плаща за шезлонг. Семейство с едно дете трябва да плати общо 13.50, не помня чадъри имаше ли, щото не сме ползвали. Поплискахме се във водата докъм обяд и поехме към следващата точка, добавена в последния момент - местността Попови ливади или още Папаз чаир в Пирин, 15-ина километра над Гоце Делчев по пътя за Петрич. Мястото ми хареса от пръв поглед, докато отбием замириса на бор, навсякъде горски ягоди, тук-там боровинки. Опънахме палатка на километър от пътя, навътре в гората, на 800 метра от чешма. Дорота сложи набързо една картофена супа да направи, а аз и Аги отидохме за ягоди и боровинки. Вечерта си запалихме огън (сега ви е ясно откъде е пожарът край Гоце Делчев), беше много хубаво. Докъм сутринта, когато на 1500 метра стана доста хладно. Не знам колко е било към 5, но в 8 беше точно 8 градуса. Гледам някакъв мъж пере през поляната и върви право към нас. Сигурно сте измръзнали, вика, елате запалил съм камината - виличка имаше там с жена си, елате да пиете по едно кафе и да се стоплите. Благодарихме, но тъкмо си бяхме направили кафе и хапвахме гореща супа, събрахме набързо пак багажа и се спуснахме в Гоце Делчев. Да чакаме да дойде колата на "Спиди".

GPS координати:

Магазинче Папаз чеир: N41 32.986 E23 38.803

Място за бивак: N41 32.838 E23 39.233