5 април 2008 г.

Хъшове

Който ходи на Божи гроб е хаджия, който ходи до Браила се нарича хъш. Така поне сме учили по литература. Пътуваме към Галац, не съм бил в тази част на Румъния. Равно, та чак неприятно. И като са се наредили едни дълги села, сякаш всеки влах е искал къщата му да гледа на стъргалото. С лафовете на Агата не знам да се смея ли да се натъжавам ли. Като почина чичо ми, искаше всичко да види, въртя се покрай ковчега, на самото погребение, наблюдава реакциите и вижда, как преживява татко, дядо и, за брат си. Та, караме през едно от селата и излиза погребение. И коментарът на Агата. Мамо, погребение. Ааа, и виж, имам поп… И си мълчим, отминахме процесията, Агата продължава: Аааа, има поп, защото сигурно на него брат му е умрял и е дошъл на погребение. Подминаваме Галац, с идеята да хапнем супа или скара в Браила, с горната презумпция - щом сме яли там чорба, сме вече с титла хъшове. На бензиностанция на ОMV доливам малко масло на колата и се двоумим какво да правим, желанието да се приберем по-бързо надделява, още повече, че не знаем разписанието на ферибота. И решаваме на кръстовището да не влизаме в града. Да, но не било писано. Срещу стопа с големи букви на оградата пише ZOO -

Image Hosted by ImageShack.us

Зоологическата градина на Браила. Само пресичаме и спираме на паркинга до оградата. Говорих с мъжа на касата - общински паркът. Вход 60 стотинки за възрастни, 30 за деца. Спретнато, чисто, подредено. Храната на животните не я ядат във вид на осребрени фактури гледачите, ами самите обитатели, при това поднесена в приятен и за посетителите вид, дори подредена като на маса. Това подобие на ЗОО в Шумен или да го закрият, или да променят нещо кардинално, що животни измряха вътре. Близо час се разхождахме по алеите преди да тръгнем за Кълараш.

GPS N45 14.289 E027 55.940

Няма коментари: