Да се обърнем към литературната класика

От блога на Комитата

Да разгледаме днешната ситуация от гледна точка на литературната класика. Ето събитието: Предсмъртното писмо на Ахмед Емин е адресирано до лидера на ДПС Ахмед Доган, до бащата на Емин и до децата му, съобщи Дарик радио, като се позова на полицейски източници. Писмото е било написано на три странички от тефтерче, открито в Емин. На първата (!!!) страница той се обръща към лидера на ДПС. По информация на bTV Емин е написал, че не е съгласен с някои порядки. Втората (???) страница той посветил на баща си, а третата (???) е обръщение към децата и съпругата му. В края на писмото Ахмед Емин е написал, че иска прошка от близките си. Източник: http://dnes.dir.bg/2008/10/21/news3500453.html

Представете си , че отивате на сигурна смърт (геройска или самоубийствена). На кого бихте написали предсмъртно писмо? Аз лично не съм се сблъсквал с подобна ситуация (пази Боже!), и поради това ще предложа да разгледаме литературната класика.

Кой литературен класик е писал писмо преди да отиде на сигурна смърт? Христо Ботев, нали? Нека прочетем неговото предсмъртно писмо:
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те. Х р и с т а 17 мая 1876 'Радецки'“

И нито една дума към КАРАВЕЛОВ или който и да е бил друг съидейник или друг емигрант!!!

Защо класическата литература е класическа? Ами защото има непреходен (т.е.универсален във времето и пространството) поглед над живота и смъртта.Или с други думи: по съм склонен съм да вярвам на версията на Ботев, че като тръгне човек да мре и може да напише писмо – то обръщението ще е към любимата, майката, децата, изобщо – семейството. Но едва ли към съратниците и партийните вождове.

Ало, ченгетата – измисляйте по-правдоподобни версии!

Бог да прости Ахмед Емин.

Добавка: прочетете и „Прощално“ на Вапцаров. Да пише нещо за председателя на Партията?!?