22 октомври 2008 г.

Случка с поет

БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ
От два дни не ме е виждал никой.
Защо не ме обявяват за безследно изчезнал?
Няма ги и бодигардовете ми.
Охранителните камери на офисите ми са свалени.
Защо медиите не пишат нищо по въпроса?
Джипът ми е прашасал и децата пишат по него:
"Поет" и други обидни епитети.
Един водещ по ТВ каза: "Тази сутрин нямаме новина!"
За него моето изчезване явно не е новина.
Не се интересува от мен никоя институция
- нито ДАНС, нито МВР, нито дори СБП...
Предполага се, че съм отвлечен.
Вероятно за откуп.
Понеже скоро получих...(Ох, да не се издавам...)
Другата ми версия е: запой,
но в това не вярва дори съпругата ми.
От години в хладилника ни стои
неотворена бутилка добро уиски.
(Издадох се май. Сега трябва да заключа.)
Има и трета версия: отвлечен от студентки геронтофилки...
Тя е най-приемлива за мен, но...
Защо никой не ме търси?
Защо никой не пише и не говори за мен?
Толкова ли съм незначителен?
Ще чакам още два дни и ако не ме потърсят,
ще изляза сам на улицата и ще извикам:
"Ало! Изчезнах безследно бе, хора! Не забелязвате ли?"
Иван Вълев, 18 октомври 2008

Послепис: Прочетох го преди малко, писано е преди четири дни. А потърсих името на Иван Вълев в Гугъл, защото от известно време се ровя в историята за сътрудничеството на специалните служби, политическите полиции на България и Полша преди 1989 година. Та оказва се, че авторът на горните редове (Не се интересува от мен никоя институция - нито ДАНС, нито МВР, нито дори СБП...) далеч не е бил толкова безинтересен. През 70-те години на миналия век е бил следен от полската Служба за безопасност (SB) по поръчка на българската ДС. Не знам дали изобщо подозира, написах му преди малко мейл.

Няма коментари: