Дивдядово - село в града

Идилия и кални улици
в най-пасторалния квартал на Шумен
Заради автобусното билетче „пристанали” на голямата община

Монитор, 27 октомври
Табелата "Шумен" на влизане откъм Велики Преслав и Котел е по-скоро знак, че трябва да намалите скоростта на 50, отколкото белег за това, че влизате в града със същото име. Тръните отляво и магаретата, които пасат край стадиона отдясно, не са ни най-малко символ на урбанизирания град. Но формално всичко е точно. Вече сте в Шумен или в неговото южно предградие Дивдядово. Нещо като градче, нещо като село, но част от града вече 37 години. "Ще ходя към града", казват дивдядовчани, когато хващат седмицата, за да отидат в центъра на Шумен. И това обяснява почти всичко.Ментално за хората градът започвал от днешния квартал Дивдядово, тогава Ченгел още преди 130 години, а даже има и литературни доказателства, откри "Монитор". В повестта "Изгубена Станка" на възрожденеца Илия Р. Блъсков в каручка пътуват Жельо и Станка. Приближили селото Ченгел - Дивдядово (половин час далеч от Шумен) и тогава Жельо викнал радостно, сочейки към града: „Дойдохме! Ето Шумен, Станке!"До „града" сега местните от квартала стигат или с такси, или с автобус. Донякъде заради автобусните билетчета селото станало квартал, разказа пред „Монитор" Йорданка Матева, която почти целия си стаж изкарала първо в селското, а после в кварталното кметство. През 1969 г. Дивдядово било център на малка община от три села. Референдумите не били на мода, но направили допитване до селяните - искат ли да станат „кварталци" или да си останат селяни. „Най-смешният аргумент за минаването ни към Шумен беше автобусното билетче", спомня си Йорданка Матева. Хората сметнали, че като са квартал, ще плащат по 4 стотинки за градски рейс вместо 40 за извънградски. През юни 1971 г. с решение на изпълнителния комитет на Общинския народен съвет в Шумен бил извършен официалният "аншлус" и дивдядовчани минали под юрисдикцията на шуменското кметство.
Според Йорданка Матева дивдядовчани не са стиснати, а работни и пестеливи.Минусът бил този, за който предупреждавали контранастроени селяни и чиито следи са останали и до днес. Противниците на идеята смятали, че самооблагането, специфичен данък от онова време, което до този момент оставало в селото, ще влиза в касата на града. "И така и стана: всички пари отиваха в Шумен, тук нямаше нито за улици, нито за тротоари", описва ситуацията Йорданка Матева. Търсели икономии в бюджета в края на годината, за да направят един тротоар, една уличка - на парче и без цялостен план. Затова сега част от улиците продължават да бъдат обикновен черен път без твърдо покритие. По-куриозното, а според Матева престъпно било това, че друга част от улиците повече от 20 години формално не са завършени и нямат издаден акт 16, съответно не би трябвало и да могат да се използват. "Хвърляме бюлетини, ама не хвърлят малко асфалт", оплакват се циганите в ромската махала. "В Дивдядово и циганите са по-бамбашка, по-културни и ако щете, по-интелигентни", смята Йорданка Матева. Причината според нея е във влиянието на българите, с които съседстват ромите. Всички пращали децата си на училище, работели. "Работим като има - берем царевица, белим пръчки за кошници, ама виж тефтерите, всичко е на вересия", оплакват се мургавите дивдядовчани край сергия с конфекция, опъната направо на улицата. Най ги е яд за асфалта: "Като завали дъжд, няма улици, децата ни ходят до училище и газят кал до коленете. После им се смеят, че са мръсни."
Това обаче е по-сивата част на Дивдядово. Дивдявовчани открай време се славят като заможни, но кварталът е на път да се превърне във версия на богаташкия "Ориндж каунти", тъй като богати шуменци са пощръклели да си купуват къщи тука. По-спокойно е, по-тихо, а цената на празен парцел стига до 20-25 хиляди лева."Нищо не ми липсва и ми е добре тук", разказва Стоян Стоянов, който е системен администратор в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Лошо било, като нямало интернет, но от 2001 година има кабелна телевизия, а от две години и дивдядовчани са във връзка с "паяжината", а има и сайт на квартала. Голямата мъка на дивдядовчани е изгорялото читалище. В неговия киносалон Стоян гледал първия в живота си филм на голям екран - "Тарзан". Всичко му изглеждало адски истинско. През март 1999 година обаче читалището, строено още през 1936 година, е подпалено. Изгарят и киносалонът с 250 места, и сценичната техника, и библиотеката. Местните влизат в горящата сграда и с риск за живота си успяват да спасят половината от около 30 хиляди книги.

Троянски кон за жителство
Дивдядово станало причина за бум на пришълците в Шумен в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. По онова време жителството буквално закрепостявало хората по села и малки градчета, а животът в окръжния град бил привилегия за кореняците и за търсени специалисти. Останалите нямали шанс за жителство, а оттам не можели да си купят жилище, нито пък да започнат работа в Шумен. Когато се разчуло, че Дивдядово ще става квартал, още докато било село, започнали да се записват за жители там хора от целия окръг, че и от съседни окръзи. В един момент от 4200 души през 1969 година селото набъбнало до 11 500 непосредствено преди присъединяването си към Шумен. Повечето пререгистрации били фиктивни, хората останали по селата си или се прехвърляли по-късно в самия град. Тогава се появила и първата по-сериозна жилищна криза в Шумен.

Петимата от РМС
„Виж какво е тука, ще я направят ли някога, докато сме живи тая улица", пресрещат репортер на „Монитор" Петранка и Божидар Куртеви на улица „Страцин". Самата улица е на бабуни, с метнат тук-там чакъл и подобия на шахти, едната с откраднат капак и купчина камъни отгоре. Предупреждение да не се катурне някоя кола вътре. Същото е положението и на пресечната „Йорданка Николова". Табелките на всички улици в тая част на квартала са заимствани от имената на герои от романа „Млада гвардия" - „Млада гвардия" се казва и главната улица в махалата Гламя. За пресечките, за които не са стигнали литературните герои, наименованията са попълнени с имената на петимата от РМС (ръководители на Работническия младежки съюз преди 1944).

Долината на скъперниците
Стиснати, алчни, скъперници - това е най-често срещаният стереотип за дивдядовчани в Шумен. "Отдавам го на желанието на шуменци да си избиват комплексите", смята Стоян Стоянов. "Като отидеш на гости на шуменец, той или ти сипва безалкохолно и нещо сладко, или те води на барче. А като дойде нашият сбор, всички се юрват и идват тука на софрите. После ние сме били стиснати!", ядосва се Стоян. За пример дава още сватбите на бабите и дядовците си, на които идвали по 500 души и никой гладен и ненапоен не си тръгвал. Някои гости били толкова далечни, че не се познавали. А на смъртта на дядо му пък дошли 200. Според злобните анекдоти, като дойдел селският сбор, дивдядовските селяни изправяли капак от ковчег до вратата, та като дойдат хората от града, да мислят, че има смърт и да се върнат. За дивдядовските баби пък разправят, че ако имат два стръка магданоз, ще ги занесат на пазара да ги продадат, а супата си ще я направят вкъщи без магданоз. "Бабите са си баби - и шуменските, ако можеха, щяха да се пазарят, но няма къде да го отгледат този магданоз", мотивира се системният администратор на университета. Мъжете, като тръгнели за града, до първия завой до днешния "Винпром" ходели боси и чак на влизане в Шумен обували обувките си, за да не им се хабят подметките. "Е, това по го вярвам", съгласява се Йорданка Матева. Според нея хора, които са работливи и пестеливи, не могат да бъдат разточителни и да пилеят пари.