Честито или "Традициите не са това което бяха"

21.25 зимно време, тая вечер.

muzaklio ми пише: "Здравей Красьо, вчера се омъжих." Не че си мислех, че ще остане стара мома, но се зарадвах за нея. Ама при всички случаи традициите вече не са това, което бяха. Елена и така от години живее с приятеля си и двамата имат една прекрасна дъщеричка, покрай която и аз се забавлявам от време на време, като гледам майка и как се шашка за щяло и не щяло. Та, Елена и Владо се вдигнали и тайно от техните, тайно от приятели и познати и се разписали в обредна зала "Оборище", а оттам поп ги венчал в Черепишкия манастир, в който дядо Вазов бил написал "Една българка" и "Дядо Йоцо гледа". Всъщност в тоя манастир през лятото кръщаваха малката Владислава, харесало им и решили там да минат и под венчило. Чудех се какво прави тая вечер млада булка в чата, но тя каза, че първата брачна нощ била снощи. В тоя момент Елена разпраща на приятели преслист със съобщение за събитието. Честито и да дойдете на пролет да спретнем едно барбекю в гората тука.