Тук "Коприва", разрешете излитане

Вчера ходих до Търговище да правя интервю с кмета Красимир Мирев. На връщане не бързах и си поиграх с GPS-а (пояснение за Тонка - сателитна навигация). Вместо най-бърз, зададох най-кратък път и малко след Търговище навигаторът ме забута през село Авланово. Оттам по някакъв почти изоставен път, заради който съжалявах, че слушам сателитите, минах някаква горичка и изведнъж... излязох на самата стартова полоса на летище Буховци край Търговище. Без огради, без нищо, както си бях на шосето се озовах там, където рулираха малките "Ан-24", преди да "паркират" пред аеропорта. Сетих се как, когато се прибирах от казармата останах последен в самолета нарочно, и майка и татко, които чакаха, помислили, че ме няма. Иначе с тия полети скатавах във ВПИ-то и някой друг час по философия в трети курс. Другарката Соня Бабева ме пращаше с една бележка до бюрото на "Балкан" (там, където е сега книжарница "Хеликон") за да и взема билет от квотата на ОК на БКП за командировка в София, щото въпреки, че имаше по четири полета, места почти винаги нямаше. Е, после се отчете жената с една шестица по философия. Но това си е отплесване. А иначе - на полосата ромска фамилия беше разхвърлила билки и коприва да ги суши. От Бургас им разрешили срещу скромен наем за период, докато... тръгне летището. Д-р Мирев вика, че летището е включено в стратегията на Търговище, областта и на Североизточния район на планиране, но тъй като основното му предназначение ще бъдат карго превозите, засега районите, дори трите - Шумен, Търговище и Разград, не биха могли да го натоварят така, че да е рентабилно. Дотогава - циганите ще си редят билките, а дечурлига ще могат да си играят на самолети: "Тук "Коприва", разрешете излитане".