Полка, джаз и ръченица

Три империи се срещат в космополитния Вроцлав, града на Димчо от България
Може ли полка, джаз и ръченица да звучат на едно място? Може, ако мястото е Вроцлав, слънцето е залязло, а денят е четвъртък. Пане, дай за бира, пане, пропява с ошлайфана реплика уличният музикант в подлеза на ул. “Швидницка”. Разменям монетата от две злоти за няколко ритъма на “Акордеон полка”, а мелодията вместо да заглъхне, подскача отзад като консервена кутия, вързана за канап. Мъжът с акордеона скоро ще си тръгне, а нощният живот в столицата на Долен Шльонск тепърва започва. Старта дава “тръбата”- джаз-клуб “Рура” близо до градския площад. Почитатели на джаза се трупат за бенефиса на Тадеуш Несторович, легендарен тръбач на местната “Big Nestor Band”. Пан Тадеуш става на 50 години и един ден. Свирил е за откриването на „Рура” през 1980, после на 25-тата и годишнина, а сега отцепва с музика първия половин век от живота си. Мероприятието е събрало накуп шест банди, петнайсет музиканта и двама българи в публиката. Само на 500 метра по права линия на “Подвале” 37 е клуб “Lykend” – една игра на думи, кръстоска между “края на седмицата” и “края на глътката”. Отвътре се чува познато “Льох льох ли-ли льох, льох ли-ли льох, за целувка и любов, всеки е готов”. Над всички се носи гласът на българина Димчо Ангелов, останалите гласове са помощ от публиката, а 50 на 50 е пропорцията българи – поляци в клуба. Приблизително. Вие познавате Димчо? -, изненадва се почетният консул на България във Вроцлав Ян Хоростковски, с когото ден по-рано коментираме предстоящия купон в “Lykend”.
Випускникът на вроцлавската политехника Димчо Ангелов е живата българска легенда в космополитния град на брега на Одра и всяка година организира раздаване на мартенички през март, право хоро и ръченица в центъра на града през май и куп събития за популяризиране на България и нейната култура в останалите месеци от годината. Заедно с музиканта Евгени Генев, който се занимава с музика професионално и има малко цветарско магазинче близо до центъра, Димчо прави бенда “Болкан фолк акустик” и не пропуска благотворителни акции. Този път за 24 май Странджата от Вроцлав, иначе родом от Ямболско, е поканил местните на Балканска вечер за празника на българската култура. Има и български сармички и българско вино, а входът е свободен. Опитвам се да правя каквото мога, но трябва помощ и от българската държава, обяснява във фоайето на “Арт хотел” след концерта Димчо Ангелов. Иска да направи фондация в България, която да популяризира нашата култура в Полша.
Българите в Долни Шльонск са доста, има изявени художници, успели бизнесмени и учени, обяснява консулът Хоростковски. И стоматолози, добавя на български секретарката му пани Барбара, която е завършила Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. “Вкусно хапне, вкусно пийне” разшифрова госпожата по своему абревиатурата на института. Преди години във Вроцлав и цялата метрополия имало и 12-ина хиляди цигани от Североизточна България, амбулантни търговци и дребни мошеници, но голяма част от тях тръгнали на Запад след влизането на Полша в ЕС. Някои били депортирани в България, а единици останали да търкат наровете на затвора във Вроцлав.
Пандизът, останал наследство на града, от времето, когато се е наричал Бреслау, би могъл да мине за един от архитектурните паметници на града, своеобразен Алкатраз от червена тухла. Под прозорците от другата страна на улицата всяка вечер затъжени половинки размахват ръце и с жестове и мимики разговарят с любимите си, които надзъртат зад решетките. Точно като сцена пред родилно отделение, само дето тук половете са разменили местата си.
Паметник обаче е не само старият немски “кнаст”, но и всяко паве, всеки камък или дори в пощенските кутии в предвоенните блокове, на които вместо “Поща” пише “Briefe” (писма – на немски б. а.). Три империи са оставили следите си в града, заседнал от двата бряга на Одра, която немците наричат Одер. При австроунгарците градът се наричал Преслав, немците го преиначили на Бреслау. Когато фестунг Бреслау попаднала в ръцете на съветските войски и останала в съветската зона на влияние в Източна Европа, новите му собственици, поляците, след 600-годишно отсъствие върнали името, близко до славянското Варчислав – Врочислав, с което бил известен по времето на полската династия на Пястовете. За историята се сещам докато минавам покрай популярния в миналото хотел “Монопол”. Неестествено залепен над южния вход балкон-козирка напомня за визитите на Адолф Хитлер. Козирката била направена, за да може фюрерът да държи речи пред симпатизантите си. Вождът отсядал в Монопол по сантимент – тук преди да остане в Америка през 1930 година отсядала самата Марлене Дитрих, която Хитлер искал за любовница.
По ирония на съдбата с “Монопол” е свързана още една история. През 1948 година в социалистическия вече Вроцлав Източният блок организира Световния конгрес на интелектуалците, за който идват имена като Греъм Грийн, Бертолд Брехт, Хорхе Амадо, Еренбург, Шолохов. Сред гостите настанени в хотела е Пабло Пикасо, който в сладкарничката до рецепцията прави и ескизите си за знаменития гълъб на мира. По същия начин в историята на града се разминават Сталин и Хитлер. Първо фюрерът е избран за почетен гражданин на Бреслау с решение на местния общински съвет, после и съветът на Вроцлав дава същото звание на бащата на народите. Историята лишава и двамата от почестите, но ги оставя като любопитки, които екскурзоводите да могат да разказват на туристите по уличките на града.

Полската гордост
Полша и Украина вече спечелиха съвместното домакинство на Европейското първенство по футбол през 2012 година, а една от арените на Euro 2012 ще бъде Вроцлав. Една от възможностите е мачовете да се играят на строения през 1927 година за олимпиадата в Берлин градски стадион, но организаторите са предложили и изграждането на чисто нов стадион в близост до летището в западната част на града.
Голямата битка на Вроцлав сега е за спечелването на т. нар. малко експо – “Expo 2012”, за което поляците се конкурират с Мароко и Южна Корея. Предложението на кандидат-домакините е световното изложение да бъде подчинено на развлеченията. Вроцлав е идеалното място за това, обяснява заместник-директорката на “Сътрудничество с чужбина” в градската управа на Вроцлав Ханна Витковска-Лис, докато обядваме в стилизирания по италиански “Ла скала” в близост до кметството. Със своите 112 моста метрополията се нарежда до Амстердам и Санкт-Петербург, а еднаквата и близост до Варшава, Берлин и Прага привлича туристи от цял свят.
Градът се е развил в развлекателно отношение, а доказателство за това са близо 70-те пъбове, кръчми и ресторантчета около вроцлавския “Ринек”. През 1990 година, когато дойде тук първият некомунистически премиер Тадеуш Мазовецки кметът Богдан Здроевски трябваше да го заведе някъде, но имаше само един ресторант, тоя под старото кметство. Вътре покривките бяха окапани, вилиците алуминиеви, навън минаваха трамваи и коли, а там където е паметникът на драматурга Александър Фредро имаше бензиностанция, спомня си пани Ханя. Когато Здроевски скоро след това каза, че иска да павира площада, на него да има 60-70 ресторанта, а “ринек”-ът да бъде място за срещи на вроцлавяни. Чудех се какво му става на кмета, а днес малко съжалявам, че тогава не повярвах, усмихва се госпожата. Докато показват плюсовете на града, организаторите си правят и сметките с габърчета в червено, синьо и жълто за подкрепата, която могат да очакват от 97-те страни. Червено, т.е. “за” стои срещу името на България, но продължава битката за всеки един глас до вота през ноември. Със или без изложението през 2012 Вроцлав очаква близо 20 милиона туристи и запалянковци от цял свят.