Писмо от казармата

Митко Чакъров често ме кодоши заради писмото, което съм му написал навремето от казармата в село Саранци край София. Та случката е такава - аз влязох на 20 септември 1984, останалите ги прибираха кой след 10 дни, кой след две седмици, кой след месец. И тъй като бях първи, пиша на Чакъров писмо. Наивен глупак споделям чистосърдечно, де да знам, че 23-години по-късно ще ми вади компромати Митака. И пиша: Гледам тука над поделението как прелитат самолетите и си мисля - сигурно някои от тях са за Буховци... Даам... Тогава имаше такива полети - София - Буховци, 15 лева билетът и още 80 стотинки за автобус от Буховци до Шумен. 23 години по-късно в събота прелетях ниско над поделението в Саранци, виждаха се лафката, в която се доизхранвах със сирене, маслини и швепс, спалното, в което не спях и учебният корпус, където спях върху купчина от мешки. Вижда се гарата, от която си тръгнах с остригана глава без никакви документи. Вижда се и плацът, а сигурно някой друг редник е гледал отдолу малкия Embraer 150 и си е чертал мислените му маршрути. Ако поделението е действащо де.