Листопад. Епилог

След като се завърна от Адапазаръ Али Риза-бей не се прибра вкъщи. Няколко дни той бродеше из града, нощуваше у познати. Но удариха зимните студове, горкият той настина и се разболя. Добре, че негов другар се погрижи и го настани в болница. Но остана там не за дълго. Веднъж пред сградата на болницата спря автомобил, от него излязоха Хайрие хънам и Лейла. С плач и вопли двете се хвърлиха към Али Риза-бей.

- Ах, татко, трябва да се махнеш оттук, няма да те оставим сам, - хлипаше Лейла.

- Постоянно се инатиш, Али Риза бей, поне сега ме послушай, - дуднеше Хайрие ханъм.

Но безпокойството на Хайрие ханъм беше напразно.

Старостта и болестта бяха сломили духа на упорития Али Риза бей. Вече нямаше нито сили, нито воля да се бунтува. Като дете се раздваше на идването на жена си и дъщеря си, все се опитваше нещо да им разкаже, но езикът му не го слушаше. Стана така, че старият смъртно уморен човек изведнъ се разплака, а тялото му трепереше в конвулсии..

* * *

Хайрие ханъм заедно с Айше се премести при дъщеря си на площад Таксим, а къщата на улица Долап даде под наем. Адвокатът идваше при любимата си не често – два пъти седмично, когато успяваше да избяга от свадливата си жена. Горкичката Лейла скучаеше сама в огромния апартамент. В началото трябваше да се задоволява с компанията на прислужничката си, после се появиха майка и и сестра и Айше. Живееше Лейла охолно – слава богу на богатия адвокат не му свидеха парите. Но от житейските работи Лейла нищо не разбираше. Добре, че майка и навреме успя да вземе домакинството в умелите си ръце.

В просторния апартамент на Али Риза бей му дадоха най-хубавата слънчева стая с прозорци към морето. Грижовното внимание и спокойствието не закъсняха с резултата: АЛи Риза бей бързо се пооправи. Много скоро се разкарваше вече по стаите, почуквайки с бастун или сядаше край клетката с папагала, любимеца на Лейла и му даваше уроци, макар и на него самия езикът му да се въртеше все ще трудно.

Старият Али Риза-бей стана по-весел. Когато вкъщи се събираха гости, приятели на адвоката, старецът не оставаше настрани. Ту се въртеше в кухнята, помагайки на Хайрие ханъм, ту заедно с Айше, вече красива 15-годишна госпожица разнасяше разхладителни напитки или пък, след продължителни уговорки се съгласяваше да потанцува с дамите и забавляваше гостите, измисляйки някакви завъртяни стъпки.

Когато на Али Риза бей му омръзваше да седи вкъщи, го изпращаха на разходка. В такива случаи го обличаха в нов костюм, слагаха го в открита кола и го караха да подиша чист въздух. И стареът беше на върха на блаженството си, радваше се също като дете, което са облекли в празнични дрехи и са закарали да се повози на въртележка.

И само от едно се страхуваше Али Риза-бей – да не би случайно да срещне някой от старите си приятели, посетители на кафенето.

(преводът - мой)