Избор зад прозореца

Електорални единици се опитват да направят правилния избор

Хвърлям от време на време едно око през прозореца. Отдолу сложени три контейнера за разделно събиране на боклуци. Разделното обаче е фиктивно, защото в контейнера за пластмаса има остатъци от манджа, в този за стъкло - стара хартия. Боклуците така са се омешали, че само дъщеря ми може да бъде заблудена по боичките им - жълто, синьо, зелено, че са различни и ме кара да хвърлям едната торбичка тук, другата там и аз го правя, което си е пълна имитация. Ето, идва клошар с националните цветове, оппа, още един. Тях не можеш да ги излъга - те си знаят, че и жълтите, и сините и зелените са боклуци. Казаните са досущ като партийни листи - едни по-пълни, другите по-празни, трети преливат. От боклуци. Защото всичките са пълни с боклуци. Е, намират се в казаните и случайно попаднали ценности и дори, чувал съм, някои намирали и скъпоценности там. Ние обаче клошари ли сме, да ровим с шиш по листите, та белким намерим нещо добро. Да си стискам носа от вонята, за да извадя от казана чифт бели обувки, които биха станали на жена ми? Или да се ровя в буламачите на съседа в съседния контейнер, за да си извадя чиста вратовръзка за себе си. Това ли ми предлагате? Алоо, за кого ме вземате бе! Май докато не се появи истинско разделно събиране на боклуците, няма да се занимавам изобщо с казаните.