Мост като мост. По Балканите има много такива. Македонците са го обявили за "споменик на културата". Не му знам годините, но по време на султан Мурат ІІ през 1421-1451 е реконструиран върху фундаменти от VІ век, ремонтиран е през ХVІІІ и ХІХ век, а за последно през 1994. Каменният мост през Вардар има чувствителна българска връзка, за която информационна табелка няма. На 13 януари 1928 година на този мост българката Мара Бунева екзекутира сръбския прокурор на Скопие Велимир Пелич, тормозил българите по тези земи за да се откажат от корена си. След това се застрелва на брега на Вардар в гърдите и на следващия ден умира. Ушите ми разбраха че сме преминали на другия бряг преди очите и преди краката. Познатият от детството ми говор, на който си приказваха дядо и баба изчезна и като се ослушах - всички си говорят на албански. И очите потвърдиха това, което усетиха ушите - по калдъръмените улици на скопската чаршия щъкаха момичета и жени със забрадки слизащи до веждите, които или отмятаха лице, когато се опитвах да ги снимам или се криеха зад приятелките си. Това го нямаше до началото на 90-те години на миналия век, разказа ми по-късно в Струга македонецът Никола. Майките и бабите на тези забрадени скопчанки никога не са се носили по каноните на исляма. След началото на разпада на Югославия се появили саудитски емисари, които хвърлили луди пари във "възраждане" на правата вяра. Процесът обхванал голяма част от Македония. Мислехме, че ще спре до Тетово, но слязоха надолу към Дебър и Струга, коментира Никола. Надписите по чаршията са на два езика, но тези на македонски са много малко. От това ни става малко тягостно, защото въпреки, че четем новините, някак си не очаквахме, че в Македония ще се окажем в един мюсюлмански свят. Във всеки случай този мост остана в съзнанието ни и го коментирахме при цялото си пътуване като една невидима граница между два свята, от които единият може да се окаже излишен. И то точно този, за който ни е мило.
Мост като мост. По Балканите има много такива. Македонците са го обявили за "споменик на културата". Не му знам годините, но по време на султан Мурат ІІ през 1421-1451 е реконструиран върху фундаменти от VІ век, ремонтиран е през ХVІІІ и ХІХ век, а за последно през 1994. Каменният мост през Вардар има чувствителна българска връзка, за която информационна табелка няма. На 13 януари 1928 година на този мост българката Мара Бунева екзекутира сръбския прокурор на Скопие Велимир Пелич, тормозил българите по тези земи за да се откажат от корена си. След това се застрелва на брега на Вардар в гърдите и на следващия ден умира. Ушите ми разбраха че сме преминали на другия бряг преди очите и преди краката. Познатият от детството ми говор, на който си приказваха дядо и баба изчезна и като се ослушах - всички си говорят на албански. И очите потвърдиха това, което усетиха ушите - по калдъръмените улици на скопската чаршия щъкаха момичета и жени със забрадки слизащи до веждите, които или отмятаха лице, когато се опитвах да ги снимам или се криеха зад приятелките си. Това го нямаше до началото на 90-те години на миналия век, разказа ми по-късно в Струга македонецът Никола. Майките и бабите на тези забрадени скопчанки никога не са се носили по каноните на исляма. След началото на разпада на Югославия се появили саудитски емисари, които хвърлили луди пари във "възраждане" на правата вяра. Процесът обхванал голяма част от Македония. Мислехме, че ще спре до Тетово, но слязоха надолу към Дебър и Струга, коментира Никола. Надписите по чаршията са на два езика, но тези на македонски са много малко. От това ни става малко тягостно, защото въпреки, че четем новините, някак си не очаквахме, че в Македония ще се окажем в един мюсюлмански свят. Във всеки случай този мост остана в съзнанието ни и го коментирахме при цялото си пътуване като една невидима граница между два свята, от които единият може да се окаже излишен. И то точно този, за който ни е мило.
Няма коментари:
Публикуване на коментар