Притчи Соломонови
Маминка ми (название в Североизточна България за баба) нямаше компютър, нито блог с късметчета. Беше обаче много набожна и сутрин първо отваряше дебелата си Библия, която е сега на бюрото ми. Отваряше наслука някоя страница от глава "Притчи", прочиташе тази, на която попадне пръстът и размишляваше после дълго върху нея. Понякога ме караше да кажа някоя глава произволно от 1 до 31 и стихче в нея, моя късмет. Все и казвах - маминке, чети си, ама не ме занимавай мене с глупости. Тя не ме слушаше и на своя глава ми измисляше някоя притча, която да ме преследва после през деня. Или се ядосвах, или не се ядосвах, според настроението. Маминка я няма вече близо 6 години, но си остана Библията, която понякога отварям по "нейния начин". Тази сутрин ми се падна този текст: "Приятель обича всекога, И е роденъ като братъ за въ време на нужда" (Притчи Соломонови, гл. 17, стих 17). Не е ли истина? Маминка си е подчертала някои притчи с химикалка: "Който показва милость къмъ сиромахътъ заима Господу; И той ще му въздаде за благодеянието му", "Веселото сърдце е благотворно лекарство; А унилиятъ дух изсушава костите". Бъдете весели днес!
6 коментара:
не е по повод притчата, но това не са манатарки
или ако са - то са съвършени
Моят дългогодишен опит с дивите гъби се изчерпва до яденето им в маринован вид. Но преди малко говорих с тъща ми: гъбите са брани в Източна Полша, само дребни екземпляри, за сравнение - лъжичката на снимката е чаена. В Полша се срещат 6-7 вида манатарки, от общо 10, разпространени в Европа, този вид бил една от най-благородните.
Тогава само мога да завидя - ммммммммм, добър апетит
Къш, бре!
Публикуване на коментар