Офтопик за Йовчо Господинов

Тия няколко реда са едни съвсем офтопикови асоциации, които ми дойдоха днес покрай удостояването на Йовчо Господинов със званието "Почетен гражданин на Шумен". Може би е забавно, че първият ми "контакт" с него беше през 1980 когато бях тъкмо новобранец в осми клас във ІІ ПГ "Никола Вапцаров". Бяха ни събрали в актовата зала, май заради патронния ни празник нещо, и го бяха поканили него, аз мисля беше първи секретар на ГК на БКП, днес го пишат, че бил по онова време на Окръжния народен съвет - нещо са объркали или смесили. Мисля, че малкият му син учеше в горните класове. Та, тогава бях много впечатлен. Говореше много свободно и неформално, не като на партийно събрание, а като чичка от блока с хлапета от махлата. И нещо, което остана в главата ми: Вие вика, трябва да учите, защото вика свърши вече с партизаните без образование, те са били при други условия, времената са били такива. И обяснява, че следващите министри, членове на политбюро, ръководители трябва да са хора с образование, с много сериозна подготовка, каквато, ала-бала, се дава в тази гимназия, нещо от този род. И на мене, момче на 14, си ми звучеше еретично това, все пак като се връщам, Брежнев още е бил жив, а думата перестройка непозната. И се връщам вкъщи и разправям, че партизаните били без образование, хехе. Вторият акцент в главата ми е от среща с полска делегация в КТА "Мадара" през 1987, където бях преводач. Развеждаше ги из заводския музей. Впечатли ме с това, че умееше да прави паузи и усещаше темпото на превода, с което ме улесняваше и не беше тежкар. (Щото имаше едно тежкарче, секретар на Комсомола Венцислав Венков :-) , и на него му бях превеждал 1985 като дойде на посещение в международния пионерски лагер в Крапец. И го питат там, добре ли се справя (за преводача, за мене сиреч), той вика - да, сравнително добре, хаха.... А аз студент руска филология, влязъл с 5.75 на изпита по руски.) Третият спомен за Йовчо Господинов в главата ми е от 24 май 1989 година. Бяхме с нашите на сбор в Хитрино, на гости на Венелин Десподов, майка и татко са му кумове. В един момент се връща пребледнял, пред къщата им на главната улица започват да спират бронетранспортьори, разтурено честването на 24 май, от всички страни към Хитрино през полята прииждат тълпи от турци. Ситуацията беше напечена, тогава като парламентьор пред турците беше докаран точно Йовчо Господинов, който обеща да предаде на другарите от Политбюро исканията на протестиращите. От покойния Стоил Казаков бях чувал вече по-късно (в голямо интервю, което бях правил за Монитор), че Господинов е човекът, благодарение на който в Хитрино не се проляла кръв като в Пристое. Стефан Бобчев го познава от по-други страни, мисля, че беше и свидетел на дело, по което Йовчо Господинов беше осъден, за съжаление не си спомням вече за какво, не знам дали нямаше и ефективна присъда лишаване от свобода.