Гавра с езика. Мъка, мъка, мъка...

Наложи ми се да прочета един текст за... (Тука отварям самия текст да видя за какво е, защото три пъти го четох и дори го преведох на полски, но така и не разбрах какво иска да каже авторът му.) Абе с две думи говори се вътре за полския исторически роман. Автор е проф. дфн Николай Даскалов, преподавател по Славянски литератури във Великотърновския университет. Такива простотии не бях чел от времето, когато бях студент. Аз съм завършил за даскал. Ако въпросният професор ми беше ученик щях да му друсна една двойка и да го оставя на поправителен, за да се научи да се изразява така, че да го разбират. Защото извисеният му псевдонаучен език е по-скоро израз на някаква вторична неграмотност, характерна за научния филологичен елит. Ето цитатите, които ме вбесиха:

Къде могат да се потърсят онези допирни точки, които ще ни позволят да извлечем общото, “полскостта на духа” от един епически, но откровено религиозен, от един историко-философски, но концептуално антиклерикален и от един колкото исторически конкретен, толкова и с подчертано метафизически акценти лирико-драматичен роман? Такава опасност наистина съществува, ако подходим към проблема с един схематичен концептуализъм и се придържаме към установени представи, към предварителни модели и схеми, ако абсолютизираме реалната възможност за типологизация и изгубим от погледа си характерното, специфичното за отделния творец, кристализирало в художествената му практика на исторически романист. Следователно в случая важното е не силогичната предпоставеност, а извличането на определена инвариантност не само на основата на конкретни наблюдения, анализи и съпоставки (които естествено отчитат индивидуалните творчески различия, вътрешните конфронтационни механизми на литературния процес, неговото многообразие, сложност, рецептивна ориенталност и пр.), но и чрез отвореността към един по-широк, извънлитературен контекст. Тогава вече може да се определи дали дадено равнище на инвариантност дава основание за извличане на характерното в едно национално мислене – повторяемостта в проявленията, тяхната продължителност във времето вече е белег за трайност, устойчивост на една народопсихологическа и художественологична женностна система.

Кошмар, кой го е направил този човек професор!