Живея *

Живея. Насилвам се. Нямам идея
защо да се радвам вече не смея.
И вяра, и сили – къде са отишли?
Къде си загубих чистите мисли?

Усмихвам се тъжно – в мен забити стрели
ме довършват по малко – не оставят следи.
А във гърлото нещо тежи и напира.
Изгарям отвътре, а отвън съм търпима.

Във стомаха ми сякаш се събира олово.
Не звучи и красиво даже моето слово.
Изпепелиха ме чувства, пилеят ме дни.
Преглъщам тревоги, не преследвам мечти.

Ако можех да плача ще прелея дори.
По-мъртва от вчера, днес живея – почти.

* Заглавието мое, стихчето на Ана-Мария **
** Една чатърка, с която се знаем вече 100 години, а сякаш беше вчера.