Остарях с 8 конгреса

На тая вехта снимка съм делегат на 39-ия конгрес на БСП през септември 1990 година, две-три седмици след подпалването на Партийния дом. Предишният конгрес се водеше 14-ти номер, но на БКП и след преименуването и номерацията се промени и стана номер 39. На този конгрес се представих добре. С др. Любомир Шаренски, пролетарий от КТА "Мадара" не само гласувахме, но и отстоявахме позицията си против смяната на партийната символика - против смяната на петолъчката с измислената роза. Ветераните партийци, разбира се се кефеха, как ревностно защитаваме комунистическите идеали и при гласуването предложението на ръководството воглаве с др. Александър Лилов не срещна подкрепа и конгресът реши петолъчката да си остане. Настана смут, щото никой не очакваше. И тогава пуснаха в ход оня мъж, дето гони трамвая на Станишев - майор Деянов. Сергей (не Станишев) излезе емоционално на трибуната и каза в общи линии, че когато навремето баща му е защитавал лявата идея, той не е имал дамгосана на гърдите си петолъчка, че идеята е в сърцето му, пълно с червена като розата от социалистическия символ кръв. Естествено, че го изпратиха с аплаузи и ставане на крака, точката беше прегласувана и розата смени звезичката. За сметка на това в кулоарите на конгреса, където се бяхме събрали членовете на Федерацията на българската социалистическа младеж воглаве с Фидел Косев (де е аджеба тоя пич сега?) днешният проф. Драгомир Драганов ме нарече млад сталинист, гад с гад такава. До ден днешен не мога да му го простя, хаха. Ама което си е верно - верно. Аз и на референдума в основната партийна организация на БКП в ОК на ДКМС бях против смяната на името на БСП с идеята, че не можеш да си легнеш комунист и да се събудиш социалист. И при гласуването бяхме двама. Любопитно е, че вторият беше Найден Косев, тогава секретар на ОбК на ДКМС, сега шеф на просветата в Община Шумен. Впоследствие слязох от този трамвай, ама като гледам тия от снимката, сега всичките, без покойниците са уредени от Партията на различни постове. Е там, Стефчо Баев се вижда. О, и на един от покойниците сина му, гледам. Май не съм бил много далновиден. Хаха, майтап бе. Никога вече партия! А иначе - нямам грам угризение. Това бяха най-романтичните ми и страстни и емоционални години. Сега съм с 8 конгреса по-стар и по-мъдър.