Спасителят в мъглата

Шантав ден днес. Първо в 7 без 10 се обади майка, разплакана, че някой им разбил гаража тая нощ. За 5 минути бях там, оказа се, че крадците са пуснали дете през малкото прозорче на гаражната врата, отворило и... отмъкнали казана за ракия на татко. Явно той им е бил целта, щото не са пипнали нищо друго, дори десетина буркана месо. Гръм да ги удари, ракия цял живот да не видят. Дойдоха полицаи, ама каква полза. Тъкмо се прибрах, викам да пия едно кафе, звъни Марангозова. Макс, приятелят и, пътувал за Новосел и блъснал сърна. Викам си - заклахме по никое време прасето, сега и наденици от сърна. Ама не. Да сме спасявали сърната. Неприлично рано събудихме Бриджит Бардо от Шумен, Тонка. Не знам на колко души е вгорчила живота, но е звънила в полицията, на ветеринари, на Теофан Димитров, абе на много места, ама не и вдигали телефона, сигурно щото са видяли, че е Тонка. Вдигна по тревога и пасата на кастрационния център и - айде в гората. Мъгла като памук. Наближаваме до климатичното, Макс оставил буса на аварийни и пази сърненцето в началото на гората. Тръгна да го вади Павлин, бившият гледач от зоокъта, сега в немския център, то запищя като с човешки глас. Оттам в стил "Animal Planet" викаме ще спасяваме контузеното животно. Ама тука е Шумен. От РИОСВ казаха, че сърните не са защитен вид и не са под тяхна юрисдикция. В Дирекцията по горите пък, че животното се пада на местната ловна дружинка - да си го направят на наденици. Но се оказа пък, че е блъснато в защитен забранен за лов район и няма ловна дружинка там. Накрая срещнахме Иван Йонков от БКС, закарахме сърнето в зоокъта да го види ветеринар. Допреди малко никой не го беше гледал обаче. Викам на Тонка - в тоя град на човек няма да обърнат внимание, тя тръгнала животно да спасява.