Писмо от умряло правосъдие

Още по комунистическо време милицията така и не потърсила извършителките
Прокурор пише на жертва 19 години след обир
Пострадалият сам хванал крадците, след 6920 дни обвинението затваря случая
КРАСИМИР КРУМОВ

Писмо от прокурор 19 години след като е станал жертва на обир е получил шуменецът Петър Йорданов, разказа пред "Монитор" съпругата му Елка Йорданова. Семейство Йорданови станали жертва на домашен обир на 19 юни 1988 година, но оттогава насам не били търсени от органите, ако не се броят два разпита непосредствено след случая преди 19 години.Точно след 6920 дни обвинителка от районната прокуратура в Шумен издала постановление за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност.Обраха дома ни два дни след като почина свекърва ми, разказа вчера Елка. В същия ден раздавали свидетелствата на двете й дъщери, тогава още ученички. В ония времена в квартал Дивдядово все още бил жив навикът да се оставя ключът под изтривалката и така за 20 минути къщата на ул. "Трети март" останала без хора. Йорданови се върнали от гробищата и видели, че под изтривалката го няма ключа. Петър успял да се вмъкне през прозореца и почти веднага извикал: някой е влизал. Изчезнали били бижута, чанта, пари и всички дрехи на двете дъщери. От погребението бяха останали 50 лева, мъжът ми пита къде да ги остави, казах му остави ги на масата - и парите бяха изчезнали, спомня си Елка. Съседи разказали, че са мярнали жена с три големи момичета и Петър тръгнал с колата да ги търси по пътя към съседното село Мараш. Имал късмет и зад една канавка спипал на куп жената и момичетата - всичките от гр. Левски, а жената била същата, която два дни по-рано продавала свещи в двора, в деня в който човекът погребвал майка си. Качил ги в Москвича и малко по-късно ги предал на милицията. Дойдоха милиционери, но имаха само два чифта белезници, закопчаха двете, а другите две вързаха със сезал и ги закараха в милицията, разказа Елка Йорданова. Крадлите си признали всичко, без парите, които в последствие пък били намерени в сутиена на водачката им. И трите са освободени, малко по-късно обаче са задържани отново при опит за влизане във военни складове.Още на 21 юни 1988 година срещу момичетата - 14-годишната Анета Христова и 16-годишните Филка Христова и Севдалина Борисова започнало следствие за кражба след предварително наговаряне. 19 години по-късно прокурор Янчева от Шумен пише в постановлението си, че "наказателното производство не е приключило до настоящия момент, тъй като заподозрените не са намерени по адресите, известни по делото". Следствието било спряно още на 5 октомври 1988 година до издирване на крадлите и повече никога не тръгнало. От спирането на делото е изтекъл значителен период от време, а деянието, за което се води следствието остава недоказано, записала в постановлението си прокурор Янчева. Отделно с това още през 1995 година бил изтекъл и срокът на давност, след който дори и да бъдат открити, трите момичета е могат да бъдат съдени. Въпреки, че не са открити, в прокурорското постановление е спазена законовата формалност копие от него да бъде изпратено и на Анета, Филка и Севдалина.

Писмо от умряло правосъдие

"От умрял писмо да чакаш" е фраза в българския език за събитие, при което вероятността да се случи е равна или по-малка на тази цар Киро да стане министър на вътрешните работи. Защото се знае от натрупания житейски опит, че умрелите не могат да пишат. Не така стоят обаче нещата с българското правосъдие. Видимо умряло, както доказва случаят с шуменеца Петър Йорданов, нашето правораздаване продължава да пише своите писма и постановления и от задгробния свят. Дали прокурорката от Шумен Янчева щеше да напише, че престъпниците са заловени, или че предварителното производство срещу тях е прекратено, вече няма абсолютно никакво значение. Дори домашните любимци на юристите знаят, че забавеното правосъдие на практика е отказ от правосъдие. Казусът от Шумен е позор за няколко поколения служители на реда и правораздаването. Както за милиционерите, които навремето в херметически затворената държава не са могли да намерят три непълнолетни момичета, при положение, че вече са били веднъж в ръцете им, така и за следствените и съдебните органи на новата република след 1990 г. Давностният срок за престъплението на Анета, Филка и Севдалина е изтекъл още на 19 декември 1995 г. Защо предварителното производство не е било прекратено тогава, прокурорското постановление мълчи. Едва ли ще се сети за конкретния случай и тогавашният районен прокурор на Шумен Павел Иванов, който по ирония на съдбата днес вече е окръжен обвинител. Ролята на едно наказание е не да служи за мъст, а да възпитава и да служи за възпиране на други потенциални извършители. Абсурдно е да се говори за частна или генерална превенция в случая с Анета, Филка и Севдалина, ако предположим, че зрелите вече и ненаказани някога преди 19 години гражданки от град Левски предават опита си, започнат някъде в дворовете на шуменския квартал Дивдядово, в Милано, Мадрид, Лондон или Прага и учат на занаята на своите деца, а може би и внуци.