За информаторите и агентите

Ю. Пр. ме пита тая сутрин защо съм го осветил като информатор. Явно не е в час с политическата мода и с тенденциите в обществения живот на републиката. Но тука не е само мода, а и опит от миналото. Преди години агент Ю. Пр. ми беше дал една ценна информация, която разобличаваше крадците на бельо и пране от простора. Главно действащо лице беше самият Ю. Пр. Влиза в хола и гледа как изведнъж става по-светло, без да цъка лампата. Точно в тоя момент смъкват от простора цялото пране, там и новият луксозен костюм на жена му. Хуква информаторът да гони крадеца - всичко се развива на първия етаж, оня първо скача от балкона, после, бягайки хвърля една дрешка, Ю. Пр. се наведе вземе я и пак бяга, оня пак една дрешка и т. н. Описах случая, на за да оставя информатора в анонимност, му дадох кодовото име "гл. ас. Х. Х." и го легендирах като преподавател в университета. Покрай тая случка щях да отнеса един бой. Отивам един ден в районната избирателна комисия, някакви избори са били явно. И ме посреща гл. ас. Христо Христов, физик в Шуменския университет. Като ме почна - как може такива глупости да си измисляш, нищо не е вярно. Викам чакай, бе човек! Ама той не - скъсали го от майтапи във вуза... Затова нещата и хората трябва да бъдат назовавани с имената им.