Името прави новината, май в "Дума" имаше такава рубрика навремето. Ростислава изпратила прессъобщение за Националния студентски конкурс, та чета вътре - в журито
доц. Красимир Кунчев, г-н Пламен Дойнов и г-н Тони Теллалов. Тия пък последните що с г-н ги е писала Ростислава, не знам, дори "Работническо дело" след 1988 спря да пише др. пред имената на изброяваните другари. Аз ще се спра тука на една случка с първия.
Кунчев. Обажда ми се един ден информаторът
Ю. Пр. Информира ме за криминален инцидент, при който група от най-малко двама напада жена почти до дома и на улица "Пирот". Тръгват да я изнасилват, но тогава се намесва съсед. Съсед от съседната къщичка, доц. Красимир Кунчев от университета "Епископ Константин Преславски" в Шумен. Кунчев, чието тяло още пази спомена за снажен мъж, се развихрил, спасил жертвата - жена, която от скоро живеела в блока, тях ги понабил, дошла полиция, няколко патрулки, прибрали най-малко двама, Кунчев до 1 през нощта (може да е било до 2) давал обяснения в полицията. И тръгвам аз за мястото на инцидента, пътьом вземам подкрепление -
Цветелина и Илиян. Питаме в блока, никой не знае. Наистина имало такава жена, която отскоро живеела там, но в момента била на работа. Успоредно с търсенето алармираме и Марияна Пенчева, тогава говорителка на полицията. Тя не знаела нищо, но тръгна да проверява. Звъня да питам пак агент Ю. Пр., той обещава да звънне на своя източник. И стигам до къщата на доц. Кунчев. Гледам го навън говори по телефона, но изчаквам възпитано да свърши. Обяснява нещо - не, не, не мога никаква информация, полицията казаха... Явно му звъни агент Ю. Пр. Свършва разговора, звъни моят телефон - агент Ю. Пр. Вика - абе Кунчев не си вдига телефона. Как така бе викам, не си го вдига, сега го слушах като говори с тебе. Хихих... Кунчев потвърждава за случката и казва обаче, че от полицията му казали, да не дава никаква информация. И се прибира у тях си. Ние с Георгиева - бесни на полицията, че крие, щото пък агентът Ю. Пр. надежден, не дъни и няма лошо пиянство. Стигаме дотам, че да проверяват маршрута на патрулките по GPS и да стане ясно, че не само няма сигнал от ул. "Пирот", ами и полицейски автомобил не е доближавал улицата. Най-накрая се оказа, че доцентът имал някаква служебна работа за свършване, и понеже не я бил свършил, решил да се оправдае със заета с геройство нощ. Излъгал, с две думи, пичът-доцент. Та така с тия доценти.
Името прави новината, май в "Дума" имаше такава рубрика навремето. Ростислава изпратила прессъобщение за Националния студентски конкурс, та чета вътре - в журито доц. Красимир Кунчев, г-н Пламен Дойнов и г-н Тони Теллалов. Тия пък последните що с г-н ги е писала Ростислава, не знам, дори "Работническо дело" след 1988 спря да пише др. пред имената на изброяваните другари. Аз ще се спра тука на една случка с първия. Кунчев. Обажда ми се един ден информаторът Ю. Пр. Информира ме за криминален инцидент, при който група от най-малко двама напада жена почти до дома и на улица "Пирот". Тръгват да я изнасилват, но тогава се намесва съсед. Съсед от съседната къщичка, доц. Красимир Кунчев от университета "Епископ Константин Преславски" в Шумен. Кунчев, чието тяло още пази спомена за снажен мъж, се развихрил, спасил жертвата - жена, която от скоро живеела в блока, тях ги понабил, дошла полиция, няколко патрулки, прибрали най-малко двама, Кунчев до 1 през нощта (може да е било до 2) давал обяснения в полицията. И тръгвам аз за мястото на инцидента, пътьом вземам подкрепление - Цветелина и Илиян. Питаме в блока, никой не знае. Наистина имало такава жена, която отскоро живеела там, но в момента била на работа. Успоредно с търсенето алармираме и Марияна Пенчева, тогава говорителка на полицията. Тя не знаела нищо, но тръгна да проверява. Звъня да питам пак агент Ю. Пр., той обещава да звънне на своя източник. И стигам до къщата на доц. Кунчев. Гледам го навън говори по телефона, но изчаквам възпитано да свърши. Обяснява нещо - не, не, не мога никаква информация, полицията казаха... Явно му звъни агент Ю. Пр. Свършва разговора, звъни моят телефон - агент Ю. Пр. Вика - абе Кунчев не си вдига телефона. Как така бе викам, не си го вдига, сега го слушах като говори с тебе. Хихих... Кунчев потвърждава за случката и казва обаче, че от полицията му казали, да не дава никаква информация. И се прибира у тях си. Ние с Георгиева - бесни на полицията, че крие, щото пък агентът Ю. Пр. надежден, не дъни и няма лошо пиянство. Стигаме дотам, че да проверяват маршрута на патрулките по GPS и да стане ясно, че не само няма сигнал от ул. "Пирот", ами и полицейски автомобил не е доближавал улицата. Най-накрая се оказа, че доцентът имал някаква служебна работа за свършване, и понеже не я бил свършил, решил да се оправдае със заета с геройство нощ. Излъгал, с две думи, пичът-доцент. Та така с тия доценти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар