.JPG)
На път за Чудните мостове минахме покрай два рибарника. Рекохме, че непременно трябва да опитаме родопска пъстърва. Стефан, който къса билетчетата за мостовете обеща да провери. На другия ден направо носи пет риби, няколко стръка зелен чесън и китка магданоз. Дал му ги бай Стефан от развъдника, от личните си запаси, защото за продан пускали рибата едва на 20 юли. Не взел пари, а дал рецепта за приготвяне.
.JPG)
По един намачкан стрък чесън в коремчето на рибата, пак там и магданоза, намазва се с олио, посолява се, малко черен пипер в коремчето също и се мята на скарата. И двамата Стефановци се оказаха интересни хора. Първият, Стефан Малинов, този от хижата, е треньор и личен наставник на Маргините - от малки до мъжка възраст. Разправят, че Стефан се качил в Родопите от срам, след като питомниците му станали такива хайдуци. Аз като не знам - го кодоша - ааа, викам, ето кой ги е учил на бабаитлък Маргините. Много хубав човек, оказа се и мой астрален близнак, в неделя правеше 60 години, вика - остани да направим рождените дни заедно, приготвил едно чеверме. Ама нямаше как, щеше да се обърка много програмата. Напред бяха Триград, язовирите "Доспат" и "Широка поляна", минералните води в Огняново, Лещен и Ковачевица.
Вторият Стефан - бай Стефан, е баща на собственика на рибарника. Ходих да му благодаря за рибата и се отвори една приказка. Разказа ми интересни истории, показа фамилни снимки. Баща му бил царски офицер. След като Хитлер загазил при Сталинград изтеглил от Северна Гърция армията си и пратил по Солун, Драма, Кавала и Тасос българската войска. Таткото на бай Стефан служил в Кавала и пратил писмо и снимка и писал на тримата си сина да слушат майка си, а като пораснат да дойдат да служат на Родината като него, в Кавала. След 9 септември 1944 третото издание на т. нар. Народен съд го осъдило на пет години затвор за... окупация на чужда територия. Бай Стефан пък се разминал със следването във ВИФ. На изпроводяк получих още три пъстърви и торба с пресни окъснели череши за Агата. За мене остана познанството с двамата Стефановци и техните истории. За бай Стефан си спомних много скоро, само след дни.
.JPG)
На път за Чудните мостове минахме покрай два рибарника. Рекохме, че непременно трябва да опитаме родопска пъстърва. Стефан, който къса билетчетата за мостовете обеща да провери. На другия ден направо носи пет риби, няколко стръка зелен чесън и китка магданоз. Дал му ги бай Стефан от развъдника, от личните си запаси, защото за продан пускали рибата едва на 20 юли. Не взел пари, а дал рецепта за приготвяне. .JPG)
По един намачкан стрък чесън в коремчето на рибата, пак там и магданоза, намазва се с олио, посолява се, малко черен пипер в коремчето също и се мята на скарата. И двамата Стефановци се оказаха интересни хора. Първият, Стефан Малинов, този от хижата, е треньор и личен наставник на Маргините - от малки до мъжка възраст. Разправят, че Стефан се качил в Родопите от срам, след като питомниците му станали такива хайдуци. Аз като не знам - го кодоша - ааа, викам, ето кой ги е учил на бабаитлък Маргините. Много хубав човек, оказа се и мой астрален близнак, в неделя правеше 60 години, вика - остани да направим рождените дни заедно, приготвил едно чеверме. Ама нямаше как, щеше да се обърка много програмата. Напред бяха Триград, язовирите "Доспат" и "Широка поляна", минералните води в Огняново, Лещен и Ковачевица. Вторият Стефан - бай Стефан, е баща на собственика на рибарника. Ходих да му благодаря за рибата и се отвори една приказка. Разказа ми интересни истории, показа фамилни снимки. Баща му бил царски офицер. След като Хитлер загазил при Сталинград изтеглил от Северна Гърция армията си и пратил по Солун, Драма, Кавала и Тасос българската войска. Таткото на бай Стефан служил в Кавала и пратил писмо и снимка и писал на тримата си сина да слушат майка си, а като пораснат да дойдат да служат на Родината като него, в Кавала. След 9 септември 1944 третото издание на т. нар. Народен съд го осъдило на пет години затвор за... окупация на чужда територия. Бай Стефан пък се разминал със следването във ВИФ. На изпроводяк получих още три пъстърви и торба с пресни окъснели череши за Агата. За мене остана познанството с двамата Стефановци и техните истории. За бай Стефан си спомних много скоро, само след дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар