Чудните мостове

Ден първи. Идеята беше да тръгнем в 6.00, но се успахме. В крайна сметка отпътувахме от Шумен в 7 часа на 7-ия ден от 7-ия месец на 2007 година. Хванах пътя през Велики Преслав, язовир “Тича”, оттам през Величка и село “Тича” и се включих на Котелския проход, а за Сливен директно през Ичера, с което, според GPS-а съкратих пътя с 20 километра. При Чирпан изобщо не се качихме на Магистралата, а продължихме по прав път, предложен от Nuvi-то направо за Асеновград. На път към Чудните мостове се качихме и до върха на Асеновата крепост и през очите ни, както се казва, се откри прекрасна гледка към Родопите. Малко след 2 следобед бяхме вече на Чудните мостове – от отбивката от смолянския път върви асфалтова почти пътека. С любезното съгласие на хижарката Снежа опънахме палатка на зелената морава. Трябваше да останем една вечер, но така ни хареса, че се задържахме 4 нощи. Като си лягахме вечерта в 23 температурата беше 13. Сутринта в 4.30 беше доста хладно, отидох до колата да проверя термометъра. Под лунната сянка на 1460 метра височина се оказа 10 градуса. Снимки не могат да предадат атмосферата на това място, трябва да се види. В различните часове на деня и гледката е различна заради различното осветяване от слънчевите лъчи.