Баща ми е кондуктор

Изпълнява орк. Никая.

Партизан за бой се стяга

- Г-н Попов, защо кандидатствате за поста главен секретар в Областна администрция – Шумен?

- Член съм на ГЕРБ от 2007 година. Председател съм на клуба на старейшините в Преслав. Много уважавам личността на ген. Бойко Борисов заради стремежа му за промяна. Всеки от нас трябва да се опитва да му помогне по един или друг начин, а не да наблюдаваме отстрани и да бъдем само свидетели на ставащите промени. Трябва да сме вътре в тях. Аз така виждам нещата и именно това ме провокира да участвам активно по време на изборите за народни представители. Това ме мотивира да бъда и в листата за депутати на ГЕРБ. Макар и пети подред, смятам че дадох своя принос, за да победи ГЕРБ в тази борба.

Оттук нататък съм готов всячески да се раздавам със своите познания, натрупани през дългогодишния ми административен опит, за да мога да помогна на ГЕРБ и на България.

Интервю за преславския вестник "Седмица" на кандидат-секретаря на областната администрация Красимир Попов. Сетих се за оня виц, да ме извините за цинизма, имаше лаф, че и топките били около проблема, но не били вътре. На това чиче от Преслав видимо ролята на топки му е омръзнала и иска да го раздава голям к..р. Чичето пропуска, че на поста секретар се очаква да организира работата на областната администрация, а не да помага на ГЕРБ. Или ако ще помага, да е тайно, а не да се хвали с това. Подразбира се още, или поне аз така го разбирам, че на Красимир Попов постът му принадлежи, защото е в ГЕРБ от 2007 година, защото уважава Бойко Борисов, защото е бил на пето място в листата и не на последно място - защото е председател на старейшините във Велики Преслав. Така казва човекът!

- Обвързвате участието си в конкурса с партия ГЕРБ. Това означава ли, че според Вас личността, която ще заеме поста, ще бъде избрана на партиен принцип?

- Не. Изборът ще бъде направен на конкурсни начала, не в зависимост от това дали си член на ГЕРБ или не си. За мен винаги Родината е била на първо място. Политиката си е политика, но тя е за партийните клубове. Там партийните членове могат да споделят интересите и въжделенията си. Това, което трябва да се даде на Родината, трябва да се даде в пълната мощ на сили и знания от хората, които ще работят за нея.

От следващата част на интервюто оставам с впечатлението, че чичето е в люта борба със себе си и направо се раздвоява в старанието си да се даде курбан на Родината. Като гражданин, смятам, че такива партизани, с такива мисли, с такава риторика трябва да си стоят в Преславския Балкан и се надявам, съдейки по досегашните, все пак точно пресметнати действия на Бойко Борисов, този гражданин да си остане на село.

Мери Бойко Бенд

Send your own ElfYourself eCards

Владо Кипров обърна колата

Шуменският производител на асансьори Владо Кипров направи днес зрелищно родео до супера в кв. "Боян Българанов", по чудо няма жертви, миг по-рано през траекторията на колата му минала майка с количка. От това, което ми разказаха - слизал с ок. 100 километра в час откъм лозевския път и се опитал да завие с "катаджийско" обръщане със спирачка. Докато не изхвърчал със скъпоценния си Вайпър в калната трева под един от блоковете. Карал лично Кипров, твърди, че не бил пил. Случката за него можеше да приключи дотука, ако преди малко не ми беше звъннал телефонът. Обажда се Малката Деси, мотаеше се по едно време край Юрий Проданов, сега работи при Кипров (Става дума за една кришнарка Десислава Кръстева, а не за моята приятелка Деси Марангозова, както си помислили читателите). Та, вика ми тая Деси, днес съм бил правил снимки, г-н Кипров бил желаел да не се публикуват снимки на колата. Тая направо уби всичко детско в мене. Кой е Кипров, че да казва какво ще публикуваме и какво не? Кипров днес обърна не вайпъра си. Обърна колата, защото явно не знае как да се държи. Не си спомням след нещастната Юлияна Дончева някой да се е опитвал да ми казва какво да публикувам. Груба грешка. Много ми е интересно какви са констатациите в съставения акт за ПТП, още повече, че доста полицаи в цивилно облекло днес оказваха "съчувствие" на Кипров.

Ксения - Пясъчна анимация

Мохамед, сговорната дружина и планината

Ако не го знаете кой е, няма и да ви мине наум, че мъжагата отсреща по документи е пенсионер по болест, а по житейски радости и нерадости може да бъде библейски мъдрец. Когато го видях за пръв път преди две години, рисуваше плакати по време на ракиените бунтове в село Осмар. Покани ни, пихме от виното му в табиетлийския двор на осмарската му къща, а за пояснение колежка между другото вметна, че "той е с присаденото сърце".

Историята на 49-годишния Огнян Ганчев заедно с последната му авантюра - изкачването на Монблан, е идеална да се упражняват по нея ученици в писане на есета. Темите - от живота взети. Като историята за Мохамед и планината, тръгнала от фолклорните предания за Настрадин Ходжа. Правел се на светец и околните искали да стори някакво чудо. Ще накарам това палмово дърво да дойде при мен, рекъл Настрадин. Естествено, палмата не мръднала. Тогава Настрадин взел и сам се приближил до дървото, казвайки: "Пророците и светците не са високомерни. Щом палмата не идва при мен, аз отивам при нея." Чудо нямало, но лафът останал, запазен в арабски сборник от 1631 година.

В случая с Огнян отиването на нашия Мохамед при планината си е живо чудо, по-голямо от това, ако Монблан се беше стоварил в Осмар край Шумен. Според статистиката в България само един на трима пациенти с трансплантирано сърце преживяват. Съчетанието на случайности и воля вероятно са причината Огнян да успее, а с това да бъде и надежда и за десетките като него, чакащи своето сърце в медицинските списъци.

Преди операцията на 27 април 2006 година извикали шуменеца в София за сърцето на 54-годишната Сузана, починала от мозъчен кръвоизлив в Пловдив. Имало обаче пациент в по-тежко състояние и дали жизненоважния орган на 32-годишния Крум Иванчев (пациентът така и не преживя рисковия за отхвърляне на транспланта едномесечен период). За Огнян останало сърцето на Митко от Ловеч. Със случайностите - дотука. Ако Огнян Ганчев, четейки за състоянието на българското здравеопазване и статистиката за успехите в трансплантациите, беше се кротнал, сигурно щеше да си седи вкъщи, да гледа в тавана и да проклина съдбата. Вместо това обаче още на първата година качи Мусала, от Снежанка слезе на ски, а в главата му вече беше Монблан.

Монблан нямаше да има, ако през 2006 близките на застреляния Митко Митев не бяха дали съгласието си за донорство. В България темата продължава да бъде битово табу и случаят с Огнян би могъл да помогне на всички, които имат колебания. Да се сетят за радостта на Митковата майка, която чула, че сърцето на сина й в гърдите на друг е качило алпийския връх.

Планината нямаше да се помръдне, ако не беше сговорният тим на Димитър Календжиев и Камен Матеев и съотборниците им от варненския клуб "Академик". Месеци наред в интернет познати и непознати, алпинисти и обикновени планинари се опитваха да помогнат кой с каквото може за каузата на Огнян. С думи, с кураж, с левчета и стотинки там, където бюрокрацията и статистиката не успяха да попречат, помогнаха хората. Тези, които биха повярвали и в способността на планината да пътува, когато има кауза като Огняновата. (Монитор)

Вече са заедно

Небето над Шумен се мръщи

Марангозова с три трофея за един ден

Ба, за един ден? За един час! Скъпата на сърцето ми Деси Марангозова направи прощъпулника си като шофьор и днес в 12.30 заби първите си три трофея. Марките не помни. Третият трофей бил по-масивен, микробус, та я подпрял и така не увеличила броя им до 4, 5 и т. н. Разсеях се за секунда, карахме край Северна 10, търсехме един вход с Кръстана (б.а. навигаторката е невредима). Деси карала личния си голф двойка. Карах с 30 километра в час, какво да ми стане, коментира Марангозова въпроса за това как се чувства и има ли и нещо. В движение Деси помела три коли. Надявах се след първата да спра, но колата продължи нататък. Моят голф е най-пострадал - иначе едната е леко чукната, на другия е малко изкривен калникът, на третия фара. Тъкмо си го бях сменил, казал собственикът и обещал пак да си го смени. Кръстана не знаела с кого първо да се занимава - с колата ли, с шофьорката ли. Голфчето закарали на майстор в Дивдядово, майсторът пък грабнал Деси да и леят куршум. Лек за колата, лек за душата, рекъл човекът. Ей от това ПТП не можете да ме изгоните, казала Марангозова на пристигналите полицаи. Щото обикновено ме гонят, като ме видят. Наложило се Деси да духа на дрегера, но наличие на алкохол не е открито. За спомен ченгетата и оставили мундщука на алкомата с идеята да си го ползва за оцетник и да се сеща за случката. Ох, Деси, пожелавам ти това да ти е най-страшната авария в живота. Айде, и да почерпиш.

С деца на река