21 юли 2007 г.

Поход до Забърдо

Стефан от хижата е зет в съседното село Забърдо. Каза, че пред кметството имало десетина сърнички и прословутото забърдовско колело - родопско копие на виенската атракция. Решихме, че ще отидем до селото пеш, по туристическата пътека през планината. Уж било час и половина вървене. С всичкия си акъл тръгнахме - аз, Дорота и Агата. След половин час хладната пътечка излезе от боровата гора и продължи
в горещ пущинак. След още толкова загубихме ориентирите по дърветата и с тях и самата туристическа пътека. Ни да се връща човек, ни да продължава. Решихме все пак да продължим с помощта на джипиеса. Тъкмо повод да го тестваме в екстремни условия. Баш сървайвър. Лошото, че Агата взе да се уморява, а Дорота да мърмори, че ми се е вързала на акъла. Няма да описвам тегобите на пишман туристите. Ще кажа само, че пътят продължи 4 часа, а сателитният навигатор вече в Забърдо показваше, че сме минали 12 километра. Разката ми се фамилията в най-прекия смисъл. От тия 12, поне половината ги минах с 25 кила на гръб. Но не крия, че беше предизвикателно. В Забърдо бяхме гроги, поразгледахме селото, пихме по 3-4 лимонади, купихме си пържоли за барбекюто по 4.80 килото и накрая за 20 лева горският ни закара до палатката- 7 километра по асфалта.

Няма коментари: