
Навремето от "Скайлаб" се скрихме във Върбица. Сега от жегата, избягахме в село
Медвен. Аз,
Агата, Дорота и
Тонка Петрова плюс
Искра, нейна сестра. Аз село Медвен го знам с три работи - родната къща на Захари Стоянов, водопада
Синия вир и хотелчето
"Медвен" в центъра на селото, където сервират много хубава домашна баница на закуска. В Медвен за първи път попаднах на 1 май


миналата година след като в събота докато хапваме се чудехме с Дорота накъде да тръгнем на Север или на Юг. Избрахме Котел, а докато тя стягаше багажа, прочетох, че близо до Жеравна имало някакъв водопад Синия вир. Преди да стигнем до водопада, открихме обаче хотел "Медвен" - 30 лева за нощувка за двама, 36 за четирима в стая с баня и тоалетна, климатик и прочие. Хотелчето е в близо 200-годишна къща, служила последно май за ученически пансион. Огледахме стаите, хареса ни и си викаме - оставаме. В събота повторихме пътуването. В селцето има към 300 къщи, живеят не

повече от 50 души. До главната природна атракция Синия вир се стига на етапи. Автомобилният свършва до барата в края на селото. Оттам прецапвате реката и хващате северозападно екопътека "Синия вир". На около 40 минути път пеша е водопадът. Скалите отгоре стърчат на 20-30 метра, дъното е на 8 надолу. През лятото е пълно с народ, любимо място за скокове е скалата с надпис с блажна боя
"Къпането забранено". Няма фейс контрол, пускат и цигани, настроението е плажно. Змии също не видяхме. Ако миналия път в хотела ме впечатли баницата на закуска, сега предложението ми за лакомниците е домашната бисквитена торта на стопанката - със сладко от боровинки и портокалови корички. Иначе Захари Стоянов макар и най-именит, не е единственият известен медвенчанин. От Медвен са известните родове Лолови и Бъчварови, чиито издънки са също популярните Татяна Лолова и Ути Бъчваров.
Агата не остави сухо място по Тонка, докато преминат реката.
GPS координати:
Хотел "Медвен"- N 42 50.572 E 026 33.369
Водопад Синия вир - N 42 51.419 E 026 32.863
Няма коментари:
Публикуване на коментар