24 юни 2007 г.

Град и мълнии

Започвам тука с поредната снимка на Ramirez. Злати Димитров може вече да мине за ловец на мълнии. Първите капки от шуменската буря ме улучиха в Търговище, бяхме седнали да хапнем в ресторанта на Петко Матеев на "Борово око" сирени, кашкавалени и пилешки хапки плюс картофени обувки и тъкмо привършвахме хапките и айряна, когато загърмя, затрещя, а след малко и потече от небето. Тръгнахме си по здрач, по-скоро по тъмно. Тъй като шосето за Шумен е в ремонт, минахме през Велики Преслав - същото разстояние, а по-хубав път. През цялото време гледаме към Шумен феерия от фойерверки, пътят - все едно, че карам денем. С влизането откъм ДАП-а, викаме - тука нещо става. Оставих Дорота и Агата у нас и продължавам за Тонкини - на бул. "Мадара" пресрещаме пожарникари. Часът е към 22 и нещо, обръщам веднага след сините лампи, стигаме до читалище "Тодор Петков". Пътят напълно е преграден от паднали клони и дървета. Някакъв мъж обяснява на полицаите, че същото е положението и метри нататък до аптеката. Моля ви се не ме снимайте така разгърден и без фуражка, щото утре ще ме пуснете във вестника и ще ме накажат, обяснява полицай, който с голи ръце се включва в махането на клоните и помага на пожарникарите. Ако за такива работи се наказват - да му имам началниците. Разбирам да си пие бирата, ама той мокър целият... Оставям Тонка и Искра (трябва да изведат кучето на разходка) и правя кръгче из града. Най-голямото оживление е до кафе "Камина". Голямата липа пред заведението е разцепена, а клоните и са преградили цялото стъргало. Непроходим е пътят на Девятката от "Мебелджен" до "Контакс", след портала на "Родопа". В градската градина дървета са преградили главната и южната алеи, отивам към нас, улицата и тя преградена, пожарникари и "Гражданска защита" бръмчат с клонорези и щилки и разчистват. Доста поразии и на "Съединение", там паднало дърво е съборило и бетонен стълб. Вече нямам батерии, а и с кодакчето не стават снимки в такива условия. В 1 се прибирам, започва втората част на бурята. Ramirez хваща поредната си мълния.

Няма коментари: