Един поглед - хиляди спомени

"Един поглед - хиляди спомени". Надпис с тебешир върху вратата на някогашна почивна станция в курорта Върбица. Къщичката с няколко стаички е разбита, както и всичко останало в курорта, известен някога с минералната си вода и пионерските лагери. Бях тук на пролетна почивка когато бях, може би, в седми клас. Спомням си, че тъкмо бяха въвели за първи път лятното часово време, значи е било през април 1979 година. Момичетата бяха в почивната станция в центъра на курорта, момчетата, сами, без учител, няколкостотин метра по-нагоре. Имаше някакво стайче с въглища и понеже вечер ставаше хладно, сами си палехме печките. Нещо - почти немислимо днес. По онова време имаше нощни отсечки на рали "Златни пясъци" (може да е било "Стари столици"), без да ни знаят другарките ставахме рано (или може да сме си лягали късно, не помня) ходехме да гледаве ралито. Нещо - почти немислимо днес. Във Върбица разрухата е пълна, останали са само следи за това, че някога тук са вървели хора, играели деца. Опустял е и районът на пионерските лагери - Толбухинския, Силистренския, Шуменския. Всъщност във Върбица съм бил два пъти - единия път през 1979 и втория път бях с нашите на палатка когато щеше да пада космическата станция "Скайлаб", пак е било през 79-та, но лятото. Падането на американската станция беше толкова голямо събити, че от онова време помня, че в новите само за това се говореше: Скайлаб, Ивицата Газа и жътвата в Толбухински окръг. Ние се скрихме от опасната станция във Върбишкия Балкан. В крайна сметка не ни уцели, падна в австралийското графство Еспееранс, чиито власти глобили НАСА с 400 долара за замърсяване на околната среда. НАСА така и не си платили глобата. Общината във Върбица май тази седмица ще проведе търг за продажба на почивни станции в курорта.