Днешният ден в историята
На днешния ден преди 24 години влязох в казармата в под. ХХ-ХХХ в село Саранци, Софийско. Ех, поне името на поделението да бях запомнил. Не беше зле, щото се скатавах по всички посоки. В първия петък още превеждах новините на съветската телевизия на личния състав на казармата, станах писар на ротата. Аха, на влизане имаше смешна случка - имах някаква кутия с курабии, печено пиле или кокошка, нещо такова, разни вкуснотии, шоколади. И тъкмо като заек не съм успял да прекося плаца и ми излиза някакъв ефрейтор, старо куче, най-гадният от всичките стари, да ми плячкоса багажа. И тука случката. До Саранци ме закара чичо Огнян, бащата на моя кумец Калоян. Униформен, по онова време мисля, че беше подполковник. Забелязал траекторията на старото куче и преди още да се случи случка беше минал портала, а ефрейторът козируваше. Повече случки нямаше. Имаше обаче поне 20 въпроса: Какво работи баща ти? Викам - метач е. Беснеят вътрешно, тоя се ебава с нас, но нищо не казват. А татко действително беше метач (шофьор на мотометачка "Ифа"). Накрая ме оставиха да спя в класното помещение, спях или върху мешките на нашия взвод, които бяха струпани отзад, или на първия рафт на една библиотечка. Признавам, бях пъъълна скатавка. Проблемите ми не дойдоха от старите кучета, а оттам, където и ги очаквах - от манджата. Почти всеки ден имаше месо, но... агнешко или овче, а аз в живота си агнешко не съм опитвал и бойкотирах казарменото меню. Изхранвах се на лафката с маслини, сирене, кашкавал и швепс. И нагъвах хляб с оцет и олио за разнообразие. Хляб ми носеше от стола (щото от скатавка не ходех по едно време дори на сутрешни и вечерни разводи) мъжът на Жулиета Герова от Радио Шумен. Та с тоя оцет - съвсем нормално беше, че попаднах в хирургията на ВМА - гастроскопията показа, че съм имал язва, при това отпреди казармата, но на рентгена в Шумен не я видяли. Болницата ми се видя рай заради добре зареденото барче, в което си купувах за себе си и за половината поделение австрийски и швейцарски шоколади. Работата вървеше на предсрочно УВО. Вече бях приет за студент и разбрах, че мога да се запиша веднага ,без да пропускам годината. Не можех да си тръгна обаче, защото нямах цивилни дрехи. Добре, че се случи чичо Златко, лека му пръст, за втори път го споменавам днес (на днешния ден имаше рожден ден) - пътувал за София и ми донесе едно куфарче с абитуриентския ми костюм. И, на 13 октомври мисля беше, костюмиран, остриган - се озовах на перона на гарата в Саранци. Оттам в София, оттам на летището, купих си билет, но при чекирането - проблем - нямах личен паспорт, военна книжка нямах, тъй като не бях дочакал клетвата. Остригано хлапе, съмнителна работа. Показах една бележка от поделението в Саранци, но без снимка. Добре, че имах комсомолска книжка с портрет, та така в съчетание ме пуснаха да се кача на самолета за Буховци.
4 коментара:
Макар и малко,но си служил.Аз за 30 години служба мога да напиша поне 50 тома по над 300 листа. Видял съм такива неща,от които може да ти настръхне косата. Не мога да кажа лошо за казармата,защото заради Илия не си позволих да намразя Свети Илия. Тук е мястото да кажа че съм 4 поколение офицер ( няма нито едни прокопсал) Покани ме на една паста и боза на втория етаж на оная сладкарница вземи си диктофона и после пиши. Миналата година имаше твой подобен пост по това време Добре че е било Саранци щото ако беше Звездец или Марица.Не споменаваш допълнителната намеса за уволнението ти от казармата,но това си е твоя тайна и не си длъжен да я споделяш? Моята съвест е чиста .Аз съм си обичал войниците и офицерите които съм командвал и те са ми отговаряли със същата обич.Можех да се издигна в службата, само в два случая. Единия ако имаше война ( но аз се молех да няма ) и втория ако бях близал задници на ЗКПЧ и тъпи началници. В тъпата комунистическа казарма кариера правеха само послушковци и мекерета. Затова не можаха и да направят едни преврат около десети ноември ( когато съм роден).Дори фукльото Марин (родом от Батак) го виждаш сега къде е. Войниците не обичаха казармата и офицерите и фатмаците,защото БКП беше направила от армията и партията едно,а народа стоеше настрани.Аз съм служил на българския народ,а не на Партията., въпреки че 95% от времето ми беше заето с политически дейности.За мен промените запознаха тогава когато изгониха от армията т.н партийно политически апарат ( част от който още си е по местата) Бил съм партиен член от немай къде.Заради това членство след промените не съм членувал никъде и няма да членувам. Дядо ми по майчина линия е осъден на смърт след девети семтември и ако бях извадил този факт все още щях да бъда генерал.Най добрия ми приятел в София беше дясната ръка на министъра на отбраната Сталийски и ми предложи да сподели това с министъра. Аз не разреших. Сталийски беше единственния антикомунист от министрите ни .Този министър в момента е мой възпитаник и фен ,но също няма да се възползвам от контактите си с него.Така чеееее....
Не се притеснявай!Следя писанията ти и блога и другите , и повечето от тях харесвам .Някои не харесвам ,но тъй като съм демократ едно от качествата ми е плурализма - да уважавам и чуждото мнение. Не давам оценки защото не съм фактор или пък оторизиран да ги давам.Ако можеш да бъдеш ма-а-лко повече позитивен обаче ще постигнеш двойно по добри резултати. Това е мое мнение и мога да го споделя...За мен могат да говорят каквото си искат и който си иска,но не трябва да имат повод. А манифеста за обявяването на Независимостта на България е общо взето много смел документ за времето си. В България е имало добри политици като едни от тях е Александър Малинов ,когото аз пресъздадох на възстановката. Трябваше да дойдеш ти и да доведеш и Агата.За следващите възстановки те каня официално.
...ти си бил голям дисидент ве...
Да ! Но съм идеалист и не съм ползвал ничия протекция досега , и няма ,и да ползвам !
Публикуване на коментар