Шумен преди, Шумен сега...

Рамирез докопал отнякъде един албум със стари снимки, които буквално ме развълнуваха, тъй като имат и някакви много лични измерения за мен. Фотосите са от албум "1952-1962 10 години СП"Комунални услуги" Коларовград". По това време естествено не съм бил роден, но имам усещането, че през целия си съзнателен живот съм бил нещатен работник на "Комунални услуги". Татко започнал там работа през март 1971 година и се пенсионира през март 2000 година, изкара точно 29 лета там като шофьор, а последните няколко като механик-диспечер. Няколко месеца по-късно, през октомври 1971 в "Комунални услуги" започнала работа и майка като проверител и днес, сега 37 години по-късно, да ми е жива и здрава, работи пак там, в правоприемника БКС на същата длъжност. В проспекта на "Комунални услуги" е показан и първият боклукчийски камион "Шкода". С него и с шофьора на снимката е свързана трагична история. Автопаркът на комуналните, помня го, беше вляво от днешната пожарна, бяха едно до друго. Веднъж камионът се спуска по "Добри Войников" улицата до Радио Шумен, но едно от колелетата му блокира. Шофьорът от снимката, Симберов, слиза с чук да го оправя, колата тръгва и го премазва. В "Комунални" Симберови били двама, останал брат му, Илия. Той и татко карали първата миячна цистерна "Зил", която се появила в Шумен. Преди това нямало цистерни, миели улиците с маркучи, намотани на макара и ги теглели като колички, а ги закачали за уличните кранове. Симбера, както му викаха колегите му, почина преди 2 или 3 години, виждах го и след като се пенсионира. (Вече бях написал и публикувал този текст, когато ми се обади Илиян от Шум.бг... Носел името на Илия Симберов и бил негов внук) Голяма радост ми беше, когато татко получи първата миячна "Шкода". И номера и помня, Ш 10-10, сива. Тя беше за четирима души, а голяма гордост ми беше да се возя с татко отпред вляво, където имаше втори пулт и когато ми каже да пусна дюзите - лява, дясна, средна - пускам, като наближим хора - ми казва изключи дясната, аз изключвам да не ги опръскаме, после продължаваме. Помощник един вид бях. Цистерната ходеше да изпълнява и по-специални курсове - караше понякога винен дестилат - пътувахме тримата - татко, майка и аз до Свищов, Сунгурларе, не помня още къде. Всичко си източваха после, но живеехме в Дивдядово и татко като обърне камиона с муцуната нагоре, все изтичаше някой литър, от който майка правеше ароматен домашен коняк. (Имали сме сходно детство, вика Илиян) На една от снимките е прословутата Сунтур баня, от която днес са останали само руини, а на времето се прочува в секретните криминални анали с нелегален публичен дом с участието на офицерски съпруги. Метачките пък по онова време нямали офис или фургон, а се събирали сутрин за разпределяне на задачите точно пред вратата на банята. Майка разправя, че нямало къде да се стоплят през зимата и работничките и се скатавали от студа... като ходели да се къпят в банята. Такива ми ти работи... На една от снимките пък са автобусите с ремаркета, на които много обичах да се возя. В ремаркетата обаче не пускаха деца без придружител, аз понякога се шмугвах, но ме беше страх от кондукторите. Шадраванчето на петата снимка долу пък е от Баня номер 1 на ул. "Васил Левски", където навремето водили американските военнопленници от лагера на Шуменското плато.