Връщам се от следобедното барбекю за полската диаспора в Източна България, организирано от Генералното консулство на Полша във Варна. По традиция партито е един много мил купон, като заслугата в голяма степен през годините беше на генералните консули Кшищоф Краевски (сега посланик в Баку) и наследника му Веслав Новицки (който си тръгна от България миналата есен). Този път въпреки скарата и доброто време, атмосферата беше малко погребална, не я разведриха и неуспешните опити за шеги на посланика на Полша Анджей Папеж, чието присъствие трябваше да вдигне ранга на събитието. Причината - от 1 септември закриват Генералното консулство на Полша във Варна. Както каза Папеж - нямало вече нужда от него, тъй като сме вече в ЕС, скоро в Шенген и отпадат голяма част от консулските дейности. Консулството във Варна е открито в началото на 30-те години на миналия век. И с него имам някакъв личен момент - преди 9 септември 1944 маминка е работила в семейството на първия консул на Полша Антон Франгя (архитект, автор на мавзолея на Варненчик). Дълги години се опитвах
да намеря някакви следи от този човек и от дъщеря му Евгения (Жени), с която е била приятелка баба ми, но така и не успях. На връщане за Шумен взехме в колата Малвина, Анета и Мартина - три симпатични полски студентки, които карат един семестър в Шуменския университет по програма "Сократес" на Европейския съюз. Реших да им покажа Варна от другата страна в буквалния смисъл и ги заведох на любимото ми вече място оттатък залива под фара на Галата. Заради грешка в пътеводителя, все още не са видели нещо по-интересно в България. Имали пътеводител на България на реномираната фирма PASCAL. Тези книжлета са доста скъпи и все ми свидят пари да си взема за България, Румъния, Гърция, а изглеждат добре написани. Та, техният бил от 2000 година. И четат вътре за различни градове. Впечатляват се от описанието за кулата баба Вида във Видин. В пътеводителя пишело, че през 2004 година трябва да е готов и вторият мост на Дунав, по който ще могат да минават и пешеходци. И момичетата, чак ми стана жал, се вдигат с влак до Плевен, оттам до Видин за да видят моста и да се разходят по него. Преди това имали няколко часа разходка из Плевен, панорамата била затворена, но и без друго мислите им били на моста, нямали търпение да стигнат. Разочарованието им било истинско и огромно, когато разбрали на място, че мостът още е на хартия. Дано да са се компенсирали от гледката към привечерна Варна. Върнахме се по стария път и мисля, че се впечатлиха и от Побитите камъни. Но това с пътеводителя ме впечатли много. Няма да си купя пътеводители на "Паскал". Аха, видяхме и коминочистач, пипнах му шапката, тая седмица трябва да ми върви.
Връщам се от следобедното барбекю за полската диаспора в Източна България, организирано от Генералното консулство на Полша във Варна. По традиция партито е един много мил купон, като заслугата в голяма степен през годините беше на генералните консули Кшищоф Краевски (сега посланик в Баку) и наследника му Веслав Новицки (който си тръгна от България миналата есен). Този път въпреки скарата и доброто време, атмосферата беше малко погребална, не я разведриха и неуспешните опити за шеги на посланика на Полша Анджей Папеж, чието присъствие трябваше да вдигне ранга на събитието. Причината - от 1 септември закриват Генералното консулство на Полша във Варна. Както каза Папеж - нямало вече нужда от него, тъй като сме вече в ЕС, скоро в Шенген и отпадат голяма част от консулските дейности. Консулството във Варна е открито в началото на 30-те години на миналия век. И с него имам някакъв личен момент - преди 9 септември 1944 маминка е работила в семейството на първия консул на Полша Антон Франгя (архитект, автор на мавзолея на Варненчик). Дълги години се опитвах 
да намеря някакви следи от този човек и от дъщеря му Евгения (Жени), с която е била приятелка баба ми, но така и не успях. На връщане за Шумен взехме в колата Малвина, Анета и Мартина - три симпатични полски студентки, които карат един семестър в Шуменския университет по програма "Сократес" на Европейския съюз. Реших да им покажа Варна от другата страна в буквалния смисъл и ги заведох на любимото ми вече място оттатък залива под фара на Галата. Заради грешка в пътеводителя, все още не са видели нещо по-интересно в България. Имали пътеводител на България на реномираната фирма PASCAL. Тези книжлета са доста скъпи и все ми свидят пари да си взема за България, Румъния, Гърция, а изглеждат добре написани. Та, техният бил от 2000 година. И четат вътре за различни градове. Впечатляват се от описанието за кулата баба Вида във Видин. В пътеводителя пишело, че през 2004 година трябва да е готов и вторият мост на Дунав, по който ще могат да минават и пешеходци. И момичетата, чак ми стана жал, се вдигат с влак до Плевен, оттам до Видин за да видят моста и да се разходят по него. Преди това имали няколко часа разходка из Плевен, панорамата била затворена, но и без друго мислите им били на моста, нямали търпение да стигнат. Разочарованието им било истинско и огромно, когато разбрали на място, че мостът още е на хартия. Дано да са се компенсирали от гледката към привечерна Варна. Върнахме се по стария път и мисля, че се впечатлиха и от Побитите камъни. Но това с пътеводителя ме впечатли много. Няма да си купя пътеводители на "Паскал". Аха, видяхме и коминочистач, пипнах му шапката, тая седмица трябва да ми върви.
2 коментара:
Хах, май в пътеводители и др. подобни "документи" трябва да обясняват, че при нас времето тече по-различно. Да не се подвеждат чужденци така :)
Той и оня каза 800 дни...
В Китай преди няколко дни откриха най-дългият мост в света над морския залив, свързващ Шанхай и пристанищния град в бурен икономически подем Нинбо, провинция Чжъцзян.
Мостът е дълъг 36 км с 6 ленти и струва 1,7 млрд долара.
Строежът е започнал през ноември 2003 година.
Туристическият справочник е от 2000 година...коментарите са излишни!
Публикуване на коментар