До побачення Україна

Заредих до горе бензин на 5 километра преди Черновци. Дали заради лошото време и бавното каране, или заради добрия бензин, не знам, но разходът на гориво е паднал на 6.3 при натоварена кола и багажник отгоре. 380 километра съм ги минал с 24 литра, бравос. И на бензиностанцията, както и на повечето места в Украйна от това, което видях, касови бележки не дават. Вече няма да търся околовръстни шосета. Рекох да не минавам през паважа и центъра на Черновци и се забутах в перифериите, но пък успях да вкарам в джипиеса някои търговски обекти и интересни места по маршрута. Като търговския център Боянiвка, например. Ако го бях търсил, естествено нямаше да го намеря. Ако минавате през Западна Украйна и искате да си направите покупки някакви, вече от личен опит мога да препоръчам веригите "Арсен", "Фуршет" и "Фаворит". Гледаме над пътя транспарант на хипермаркета "Метро". Пише: "Метро - 24 години", Дорота се чуди, как може да е на 24 години, трябва да са го открили през 1984. Да не се чудите и вие, години на украински е часове, т.е. работи 24 часа в денонощието. След още малко сме на румънската граница. И тука изненадка - от транзитните шофьори като мен искат митническа декларация за колата, губим 20-ина минути докато се обяснят по компютри и телефони с ГКПП-то на полската граница. Съвет от митничарката: Ако пътувате транзит, нека шофьорът да не пише че е транзит, за да не му искат декларация. Ако му сложат транзит в паспорта, да поиска задължително митническа декларация за автомобила. До побачення Україна, пак ще дойдем, този път специално до Украйна.