11.32, тъкмо се се изнизали от Лвов по пътя за Ивано-Франковск. Спира ни украински катаджия. Иска документите, после и застраховката "Зелена карта", да знаете, че я търсят украинците - и на границата, а ето и тука. Пожелава ни приятен път. В огледалото виждам, че от колоната в обратна посока пак си избира кола с чужд номер, полска регистрация и спира тях. Пак да кажа за музиката, повечето радиостанции, които щракам се оказват рускоезични, а по украинските също чат-пат вървят руски парчета от соца. След срещата с милиционера върви "Здравствуй мир, Здравствуй друг, Здравствуй песен щедрый круг". Тъй като е актуална темата за протестите срещу организирането на олимпийските игри в Пекин, интересен нюанс около тази песен. Текстът е на Владимир Костров и е написан специално за Игрите на добрата воля, международни игри, подобни на олимпийските, организирани за първи път от Тед Търнър, след като американците бойкотират олимпиадата в Москва през 1980, а руснаците си връщат с бойкот на Лос Анджелис през 1984. Толкова за песничката, чиито куплет завършва със "Здраствуй добрый человек".
Здраствуйте, документите моля, казва смешен катаджия, който неволно сравнявам с някакъв
хибрид между Иванушка Дурачок и Румен Русев. В смисъл - катаджия като Румен и прост като Иванушка. Заслужава си да разкажа по записа от диктофона. Значи тъкмо сме малко преди градчето Снятин. Ченгето махва с палката в момента в който се изравняваме, спирам след 20 метра, но не давам назад. Идва той и иска документите, но е ясен отдалече откъм намерения, които пробляскват заедно със зъбите му от червено злато. Давам шофьорската книжка, талона на колата и застраховката. Върти отпред, отзад, отпред, отзад. Коя година, вика е произведен автомобилът. 1998. Ооо, значи 10-годишен, предполагам имате, казва, бележка от границата за минат контрол за вредните емисии в изгорелите газове, нали? Да что вы говорите, учудвам се уж с ирония. Какви глупости викам ги плещите. Даа, при нас, знаете ли, върви акция "Чист въздух". Ако колата е нова, да речем година, две три, няма проблем, но иначе трябва да мине проверка за вредни емисии. Викам му, Дорогой, не на мен тия номера, журналист съм и номерът ти просто няма да мине. И вадя картата на връвчица на шията ми. Журналист, да? Взима я, оглежда я, отпред отзад, отпред отзад, български английски. Вие викам по-добре на английски четете, на български няма да разберете. Ченгето обаче е бдително: А до коя година вика, е важността на журналистическата ви карта. Спокойно, казвам, до 2010. Върти я пак, при което си я издърпвам за връвчицата, прибирам я в джоба и гледам напред през стъклото. Вижда, че няма да изкрънка нищо и ми подава останалите документи. Мушморокът му с мушморок, намерил, ако мине номерът. Имам фонд "глоби и рушвети" от по 5 - 10 евро, но съм ги предвидил евентуално за превишена скорост, а не за разни псевдо-еколози. Снимките по-долу са от трасето до Снятин и от търговския комплекс "Арсен" в Ивано-Франковск, където спирахме за бонбони и водка.
11.32, тъкмо се се изнизали от Лвов по пътя за Ивано-Франковск. Спира ни украински катаджия. Иска документите, после и застраховката "Зелена карта", да знаете, че я търсят украинците - и на границата, а ето и тука. Пожелава ни приятен път. В огледалото виждам, че от колоната в обратна посока пак си избира кола с чужд номер, полска регистрация и спира тях. Пак да кажа за музиката, повечето радиостанции, които щракам се оказват рускоезични, а по украинските също чат-пат вървят руски парчета от соца. След срещата с милиционера върви "Здравствуй мир, Здравствуй друг, Здравствуй песен щедрый круг". Тъй като е актуална темата за протестите срещу организирането на олимпийските игри в Пекин, интересен нюанс около тази песен. Текстът е на Владимир Костров и е написан специално за Игрите на добрата воля, международни игри, подобни на олимпийските, организирани за първи път от Тед Търнър, след като американците бойкотират олимпиадата в Москва през 1980, а руснаците си връщат с бойкот на Лос Анджелис през 1984. Толкова за песничката, чиито куплет завършва със "Здраствуй добрый человек". Здраствуйте, документите моля, казва смешен катаджия, който неволно сравнявам с някакъв хибрид между Иванушка Дурачок и Румен Русев. В смисъл - катаджия като Румен и прост като Иванушка. Заслужава си да разкажа по записа от диктофона. Значи тъкмо сме малко преди градчето Снятин. Ченгето махва с палката в момента в който се изравняваме, спирам след 20 метра, но не давам назад. Идва той и иска документите, но е ясен отдалече откъм намерения, които пробляскват заедно със зъбите му от червено злато. Давам шофьорската книжка, талона на колата и застраховката. Върти отпред, отзад, отпред, отзад. Коя година, вика е произведен автомобилът. 1998. Ооо, значи 10-годишен, предполагам имате, казва, бележка от границата за минат контрол за вредните емисии в изгорелите газове, нали? Да что вы говорите, учудвам се уж с ирония. Какви глупости викам ги плещите. Даа, при нас, знаете ли, върви акция "Чист въздух". Ако колата е нова, да речем година, две три, няма проблем, но иначе трябва да мине проверка за вредни емисии. Викам му, Дорогой, не на мен тия номера, журналист съм и номерът ти просто няма да мине. И вадя картата на връвчица на шията ми. Журналист, да? Взима я, оглежда я, отпред отзад, отпред отзад, български английски. Вие викам по-добре на английски четете, на български няма да разберете. Ченгето обаче е бдително: А до коя година вика, е важността на журналистическата ви карта. Спокойно, казвам, до 2010. Върти я пак, при което си я издърпвам за връвчицата, прибирам я в джоба и гледам напред през стъклото. Вижда, че няма да изкрънка нищо и ми подава останалите документи. Мушморокът му с мушморок, намерил, ако мине номерът. Имам фонд "глоби и рушвети" от по 5 - 10 евро, но съм ги предвидил евентуално за превишена скорост, а не за разни псевдо-еколози. Снимките по-долу са от трасето до Снятин и от търговския комплекс "Арсен" в Ивано-Франковск, където спирахме за бонбони и водка. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар