Читайте, завидуйте - я гражданин Европейского Союза! Така щеше да го каже Владимир Маяковски, ако беше роден в някоя от страните членки и му се наложеше да влезе в Украйна. Не че не си давам сметка за това какво е ЕС с плюсовете и минусите му, но чисто човешки и битово го усещам с кожата си на границата с бившия СССР след румънския Сирет. Рунтавият калпак и цялата униформа на солдатката-граничарка сочат, че времето е спряло. Но не само те. Първо ни спират на портал пред ГКПП, преглеждат ни документите и ни бутват в ръцете бележка, като изрязана накриво от вестник - за вкарването на колата в Украйна и още две, за местните "имиграционни власти". Малко по-натам ни обгрижват митничари и граничари. Питат дали нямаме алкохол - Дорогой, казвам на митничаря, при цените на водката в Украйна да нося от България? Факт, бутилка водка Немироф 0.7 струва ок. 4.20 лева. Пита колко пари имам - викам - толкова и толкова, плюс кредитни карти. А той - колко има на картите, викам - ааа, това е банкова тайна. Той - не, трябва да ми кажете. Впервые слышу, му отговарям и приключваме дискусията. В този смисъл, времето в Украйна е спряло през 1987 година, когато минавах тук в обратна посока и е чакало да дойда отново. В този момент верно се гордея, че съм гражданин на ЕС. Единственото мило за ухото ми е позабравеният на живо руски. "Я русский бы выучил только за то, что им разговаривал Ленин", пишеше навремето в класната ни стая в езиковата, сега учете руски, ако искате да се разбирате добре в Украйна.
Читайте, завидуйте - я гражданин Европейского Союза! Така щеше да го каже Владимир Маяковски, ако беше роден в някоя от страните членки и му се наложеше да влезе в Украйна. Не че не си давам сметка за това какво е ЕС с плюсовете и минусите му, но чисто човешки и битово го усещам с кожата си на границата с бившия СССР след румънския Сирет. Рунтавият калпак и цялата униформа на солдатката-граничарка сочат, че времето е спряло. Но не само те. Първо ни спират на портал пред ГКПП, преглеждат ни документите и ни бутват в ръцете бележка, като изрязана накриво от вестник - за вкарването на колата в Украйна и още две, за местните "имиграционни власти". Малко по-натам ни обгрижват митничари и граничари. Питат дали нямаме алкохол - Дорогой, казвам на митничаря, при цените на водката в Украйна да нося от България? Факт, бутилка водка Немироф 0.7 струва ок. 4.20 лева. Пита колко пари имам - викам - толкова и толкова, плюс кредитни карти. А той - колко има на картите, викам - ааа, това е банкова тайна. Той - не, трябва да ми кажете. Впервые слышу, му отговарям и приключваме дискусията. В този смисъл, времето в Украйна е спряло през 1987 година, когато минавах тук в обратна посока и е чакало да дойда отново. В този момент верно се гордея, че съм гражданин на ЕС. Единственото мило за ухото ми е позабравеният на живо руски. "Я русский бы выучил только за то, что им разговаривал Ленин", пишеше навремето в класната ни стая в езиковата, сега учете руски, ако искате да се разбирате добре в Украйна.
1 коментар:
И тия искат да станат членове на НАТО и ЕС.Опази боже!Пътувала съм с влак до Полша.На границата при Лвов така ни претърсиха митничарите, че няма да го забравя.Търсиха къде ли не и какво ли не.Естествено алкохол не намериха-бяхме го изпили.
Публикуване на коментар