Україна, Україна ...

Україна, Україна... Сещам се за песничката, която пееше Виталий Фьодорович, ръководител на група пионери, които почиваха в България през 1985 и на които превеждах. Преди 2-3 години му издирих телефона и му звъннах в Херсон. Свиреше хубаво на баян и ми записа цяла касета с 20-ина песни за спомен. Та ето ме сега в Україна без да съм се канил специално. Още не сме минали километър на украинска земя и на предното стъкло се изцвъква обилно някакъв въздушен пернат диверсант. Агата е ужасена, но и обясняваме, че е за късмет. Оказва се точно така, стара жигула ми пресветва, намалявам, а само след миг се вижда "Самара" с надпис ДПС. Викам си, а стига бе, тия и тука ли са, но не. ДПС тука не е това, което при нас и се превежда "Дорожная патрульная служба", старото съветско ГАИ, по нашему КАТ. В Україна разрешената скорост в населено място е 60 километра, извън града 120. Проблемът е, че по трасето ни почти всяко село започва там, където е свършило предното. Първите впечатления са за украинския език - установяваме, че това са полски думи, написани с български букви. Нескопосан плагиат. Но пък мелодично звучи.