От мейла на Тинче-Христинче, която иначе вече излезе в майчинство, в очакване на второ бебе, дойде инфо за назначаването на областен управител. Както писах наскоро, това е
Тодор Тодоров. В справката от областта се казва, че е роден на 17 май 1952 година, магистър по математика и педагогика от ШУ "Епископ Константин Преславски". Специализирал "Организация и управление на образованието" в Москва, а сега е директор на "Общински пазари". Това, за което историята и CV-то на Тошко мълчат са подвизите му на медийното поприще. През 2001 година Тошко и Димитър Вълканов бяха издатели, или поне осигуряваха от някъде парите за един шуменски седмичник. Аз му бях измислил името
"Градът" и май му бях и главен редактор, ама пишехме Тодор Тодоров, за главен защото договорът с "Монитор" не ми позволяваше да работя за други медии. Не си спомням точно, но вестникът излиза май цял месец. Първият брой излезе на 2 април 2001 година, а челото беше "Гладни бунтове в Делиормана" с автор Бина Христова, псевдоним на Биляна Веселинова. Носи Биляна темата, слагаме я на първа, а на мене ми предстоеше след две седмици да се женя, ангажименти куп. И взех, та ползвах темата на Биляна за дописка за "Монитор". И като ме засилиха да ходя из Делиормана да търся бунтовниците... А то като няма такива... Зор... Лия Иванова, псевдоним на Лилия Вълкова пише пък от първа страница, че Енергото пускало нестардартен ток. В същия брой може да се прочете и тревожната новина, че Царев брод остава за втори път без коч, мъжкарят избягвал овцете, налитал повече на хората. Той вестникът сигурно можеше и два месеца да издържи, ама Биляна и Вълкова скриха погледа на Юри, собственика на печатницата, щото жулеха бира в работно време /разбирай по една бира на калпак/, пък там не се пиело. Иначе вестничето беше симпатично като графика, на жълта хартия и някакъв мини формат, по-малък от таблоид и по-голям от А-4.
От мейла на Тинче-Христинче, която иначе вече излезе в майчинство, в очакване на второ бебе, дойде инфо за назначаването на областен управител. Както писах наскоро, това е Тодор Тодоров. В справката от областта се казва, че е роден на 17 май 1952 година, магистър по математика и педагогика от ШУ "Епископ Константин Преславски". Специализирал "Организация и управление на образованието" в Москва, а сега е директор на "Общински пазари". Това, за което историята и CV-то на Тошко мълчат са подвизите му на медийното поприще. През 2001 година Тошко и Димитър Вълканов бяха издатели, или поне осигуряваха от някъде парите за един шуменски седмичник. Аз му бях измислил името "Градът" и май му бях и главен редактор, ама пишехме Тодор Тодоров, за главен защото договорът с "Монитор" не ми позволяваше да работя за други медии. Не си спомням точно, но вестникът излиза май цял месец. Първият брой излезе на 2 април 2001 година, а челото беше "Гладни бунтове в Делиормана" с автор Бина Христова, псевдоним на Биляна Веселинова. Носи Биляна темата, слагаме я на първа, а на мене ми предстоеше след две седмици да се женя, ангажименти куп. И взех, та ползвах темата на Биляна за дописка за "Монитор". И като ме засилиха да ходя из Делиормана да търся бунтовниците... А то като няма такива... Зор... Лия Иванова, псевдоним на Лилия Вълкова пише пък от първа страница, че Енергото пускало нестардартен ток. В същия брой може да се прочете и тревожната новина, че Царев брод остава за втори път без коч, мъжкарят избягвал овцете, налитал повече на хората. Той вестникът сигурно можеше и два месеца да издържи, ама Биляна и Вълкова скриха погледа на Юри, собственика на печатницата, щото жулеха бира в работно време /разбирай по една бира на калпак/, пък там не се пиело. Иначе вестничето беше симпатично като графика, на жълта хартия и някакъв мини формат, по-малък от таблоид и по-голям от А-4.
3 коментара:
Такааа, вярно, че списвахме "Градът". Ама "манджата е пресолена", колега Крумов:)))! Първо, говорим за шампанско-не за бира. И второ: трябваше да го гръмнем за първия брой, а точно Юри се развика, че неможело в печатницата. И тогава се почна: "Значи твоите кучета може да се мотат навсякъде без верижка и намордник, а да отбележим първи брой цивилизовано-не?!" Песовете на Юрката сееха косми и лиги из офиса, а мен и Лили ни беше гнус. И на теб панталоните ти ставаха целите в косми, признай си. Иначе Тошко като шеф беше готин. Ако знаехме, че ще става областен, можеше да кръстим вестничето "Губернията утре" или нещо такова. Спомням си, че нито Тошко, нито Вълканов искаха вестничето да прилича на местната преса. Била ретроградна, била скучна, нямало нито един читав материал там...
Вярно е, Билянке, даваха Шуменска заря за лош пример, така беше. А Тошко си беше пич.
Ти с това "пич", май искаш да й затвориш устата?
Публикуване на коментар