Розовото досие на Владислав Варненчик

Владислав ІІІ Варненчик е син на полския крал Владислав Ягело. Роден на 31 октомври 1424 година едва 10-годишен сяда на полския престол, но с кралски съвет над главата си. На 8 март 1440 година поема и унгарската корона, след смъртта на Албрехт Втори Хабсбург. През септември 1443 година оглавява 25-хилядните полско-унгарски войски срещу султан Мурад ІІ. С победоносен марш успява да уреди 10-годишен мир с турците, но нахъскван от папския легат Цезарини скъсва примирието на 4 август 1444. На 10 ноември 1444 година, на десетия ден от битката край Варна загива. След 1918 година, когато Полша извоюва независимостта си, полската католическа църква прави постъпления за процедура по канонизацията на младия полски крал. Тук историята се изчервява, когато говори са случая, защото процедурата внезапно спира. От Ватикана вадят “досие” на кандидата, според което в дните преди битката, т.е. по времето когато е би трябвало да е бил в Шуменската крепост, където останал 7 дни след победата и отпразнувал там рождения си ден, коронованият младеж се отдал на ласките на местни младежи. Според ватикански доносници дори нощта преди фаталното сражение от 10 ноември Варненчик прекарал в обятията на туземен юнак и това станало причина на бойното поле да е безсилен. Владислав Трети не успял да стане светец, но пък се превърнал в едно от историческите знамена на гей-движенията в Полша.

Припомням розовата история на полския крал покрай днешната възстановка на битката при Шумен от 1444 година. Подробности за това как чех, преоблечен като поляк посече прокурор и доктор - в "Монитор".