Деси Марангозова не е вече фоторепортер на
"Шуменски показател". Юрий Проданов и звъннал по телефона предиобед да и каже. Казал, че не може да си позволи да плаща на собствен фотограф. Възможно е, но не мисля, че това е причината. Нали Деси минава за
"мой човек", го отнася покрай мнението ми тука за брюнетката с интелект на блондинка, дето възбуди толкова духове. Което ме кара да се чувствам некомфортно, но всеки си носи
отговорността за решенията си, както и
за... последствията! Смятам, че Марангозова прави добри снимки и неведнъж е помагала на мен със снимки за "Монитор" и "Телеграф", на Цветелина и Ицо за "Труд", а и на други колеги. "Показател" е с една много симпатична графика, а другото му достойнство бяха снимките на Марангозова. Като тръгваше на 16 септември м. г. вестничето, слоганът му беше
"Прочети ни". Взех днес, чета ги на снимката върху гърба на един автобус... Едно, две, три... Ми като гледам, те останали само
Юрий, синът му
Горан и
Мартина. Като десет малки негърчета, едно по едно... Броя ги и на Юрий, той ме поправя - и Дидо, вика. Е, не го репликирах, че Дидо си отива след две седмици, щото нямаше смисъл. Нямаше да разбере.
Деси Марангозова не е вече фоторепортер на "Шуменски показател". Юрий Проданов и звъннал по телефона предиобед да и каже. Казал, че не може да си позволи да плаща на собствен фотограф. Възможно е, но не мисля, че това е причината. Нали Деси минава за "мой човек", го отнася покрай мнението ми тука за брюнетката с интелект на блондинка, дето възбуди толкова духове. Което ме кара да се чувствам некомфортно, но всеки си носи отговорността за решенията си, както и за... последствията! Смятам, че Марангозова прави добри снимки и неведнъж е помагала на мен със снимки за "Монитор" и "Телеграф", на Цветелина и Ицо за "Труд", а и на други колеги. "Показател" е с една много симпатична графика, а другото му достойнство бяха снимките на Марангозова. Като тръгваше на 16 септември м. г. вестничето, слоганът му беше "Прочети ни". Взех днес, чета ги на снимката върху гърба на един автобус... Едно, две, три... Ми като гледам, те останали само Юрий, синът му Горан и Мартина. Като десет малки негърчета, едно по едно... Броя ги и на Юрий, той ме поправя - и Дидо, вика. Е, не го репликирах, че Дидо си отива след две седмици, щото нямаше смисъл. Нямаше да разбере.
