Отново на път

Човекът е човек, когато е на път. В тоя смисъл и аз съм като хората. Преди малко кацнах в София. Сутринта татко ни закара с Дорота и Агата до Варна. Аги с майка си отива на гости при баба и дядо. Така се случи, че докато те се готвеха за пътуването, аз получих покана от телевизия НВО да напиша българската част на сценария за 6-сериен документален филм за промените в Централна Европа. Имаше вероятност да се засечем 1 ден с Дорота и Аги във Варшава, където ще бъде срещата на екипа, но нещата се развиха още по-добре. Срещата се измести за 4 септември и продуцентите предложиха, ако искам да пътувам по-рано със семейството си. Взех си няколко дни отпуска, но се оказа се, че за правителствения самолет, с който пътуват Дорота и Аги няма места затова аз литнах сутринта в 8.30 от Варна, а те 40 минути по-късно. Чакат ме близо 5 часа висене на летището в София, но следобед трябва да се срещнем отново във Варшава.

Ааа, имаше и произшествия. При чекирането сутринта във Варна, се оказа, че ме няма в списъка на пътниците за полета до София. Обажда се служителят някъде - вика - с редовен билет е господинът, но го няма в компютъра. Прати ме в офиса на Хемус ер, оказа се, че и четирите ми резервации са били анулирани. Шок. Добре, че имаше свободни места и ми ги направиха наново.