Простотия край Мадарския конник

Ходих до Мадара да понапиша за третото биенале за скулптори в подножието на конника. Улучихме с Марангозова баш жегите, когато всичко живо се беше изпокрило по сенките, викаме да охладим и ние системата с по един спрайт. Сядаме, около нас по масичките чуруликат приятно за ухото сънародници на Сервантес - нищо не вдявам, но ми беше интересно с какъв ентусиазъм и жестикулации гледаха скалите и си приказваха нещо. В тоя момент откъм будката с лимонади и залъгалки се подаде рошава глава: "Славкей, я там! `Ди ги виш тия шъ поръчват ли, ку не - айди!" Екскурзоводката им преведе и те си тръгнаха, серванците сконфузени, въпреки, че и празни маси не липсваха, и народ не се задаваше. Питам го рунтавия от будката - що ги гоните, няма навалица, пък той: няма навалица, щото като минават хората си мислят че всичко е заето, да се махат! Какво да му кажеш на такъв.