А сега накъде?

Да продължа набързо хронологията на юлското пътуване. След като не ни хареса край язовир "Доспат", тръгнахме за Гоце Делчев. Някъде към 18 пристигнахме, за палатка беше късно и се огледахме за кваритра. Попаднах на едно семейство, викат - не си губете тука времето, ами карайте за Гърция, до Кавала, за час и половина сте там, ще си разпънете палатка, по-доволни ще останете. Имахме достатъчно хранителни запаси, допълнихме ги още малко и решихме да послушаме местните. Минути по-късно вече зареждах догоре резервоара на пежото в края на града, на 20 километра от граничния пункт. И какво се сетих, да си проверя документите. Паспорти, зелена карта... няма го талона на колата. В такива случаи пишат "Студена пот ме заля от главата до петите". Без документи - Сбогом, Гърция! А времето напредваше, ние още наникъде, с дете при това. Хайде към Огняново - в санаториума до минералния извор - социализъм, в хотелчетата наоколо - жажда за бърза печалба и цени като на морето. В крайна сметка отседнахме в спретнато хотелче в центъра на селото, с дразнещо луксозно обзавеждане по градски, дори не вечерях, светът ми беше крив.