
В петък още със събуждането Агата взе да пита - кога ще ме заведеш на басейн. Закусихме, събрахме багажа - и на басейна, още преди да са го отворили. Има няколко басейна, но на фона Шипково и Чифлика край Троян цялото Огняново ми се стори изоставено, тревясало, пък и на равно някак си, не ми хареса. Останахме при басейна на хотел "Виктория", бивш санаториум явно, с видими белези от социализма както по сградата, така и по самите басейни. Ако някой реши да ходи, да спомена цените - нощувка се намира между 10 и 25 лева в зависимост от мястото и отдалечеността от минералните води. Входът за басейна на "Виктория" е 3 лева за възрастни, 1.50 за

деца от 2 години нагоре, 2 лева се плаща за шезлонг. Семейство с едно дете трябва да плати общо 13.50, не помня чадъри имаше ли, щото не сме ползвали. Поплискахме се във водата докъм обяд и поехме към следващата точка, добавена в последния момент - местността Попови ливади или още Папаз чаир в Пирин, 15-ина километра над Гоце Делчев по пътя за Петрич. Мястото ми хареса от пръв поглед, докато отбием замириса на бор, навсякъде горски ягоди, тук-там боровинки. Опънахме палатка на километър от пътя, навътре в гората, на 800 метра от чешма. Дорота сложи набързо

една картофена супа да направи, а аз и Аги отидохме за ягоди и боровинки. Вечерта си запалихме огън (сега ви е ясно откъде е пожарът край Гоце Делчев), беше много хубаво. Докъм сутринта, когато на 1500 метра ст

ана доста хладно. Не знам колко е било към 5, но в 8 беше точно 8 градуса. Гледам някакъв мъж пере през поляната и върви право към нас. Сигурно сте измръзнали, вика, елате запалил съм камината - виличка имаше там с жена си, елате да пиете по едно кафе и да се стоплите. Благодарихме, но тъкмо си бяхме направили кафе и хапвахме гореща супа, събрахме набързо пак багажа и се спуснахме в Гоце Делчев. Да чакаме да дойде колата на "Спиди".
Няма коментари:
Публикуване на коментар