Поход & пикник - Скални манастири

До последно снощи гадаехме ще излизаме ли на поход или не - заради времето. Сутринта към 8.30 звъни Митко, ходил да бяга нагоре към платото, било мокро, но с тенденция да поизпръхне. Направихме бърза организация - закуска, оставихме Аги на баба и и дядо и, напълнихме хладилната чанта с меса и напитки, оставих Дорота в Сити център да допълни асортимента, аз прескочих за тройката - Анета, Мартина и Малвина и в 11 и една минута бяхме под блока на Митко и Зоя. Оставихме колата до Гроба на курсистите. Пътьом трябваше да обясня историята на разстреляните през 1933 година Димо, Мара и Цвята от правилната марксистка позиция и на основата на достъпните към днешна дата исторически материали, в т. ч. и депутатските питания в Народното събрание преди 1944. Заплануваният маршрут беше до скалните манастири до село Троица. Времето беше идеално за разходки, леко хладно и облачно, може би затова безстрашно прекосихме голямата поляна с трева, висока колкото мен по средата на пътя ни без да се срещнем със змии. При положение, че толкова съм скитал из платото като ученик и студент, без карта, с карта и компас, пеша и с колело, чак ми е странно, че никога не бях стигал до това местенце, което не мога да опиша, то трябва да се види. Монашеските килии в скалата са датирани някъде в периода 12-14 век и са открити от Карел Шкорпил. Чета в информацията за природен парк "Шуменско плато", че точно този манастир се нарича Хан Крумовият (сигурно защото вляво като погледнахме към Камчия и Стара планина се вижда с. Хан. Крум). До самите килии се стига по стръми издълбани в скалата стъпала без парапет, естествено, което за момичетата си беше изпитание, не че и аз и Митко не го изкачихме също на четири крака. Но пък гледката си струваше. Още оттам изпратихме към Полша 5 мб видеоклип (ето какво прави съчетанието от мобилен интернет с DATA SIM и железният Nokia E51), който предизвика очаквания възторг и лека завист. Трябва да намеря и да прочета нещо за тези скални образувания, приличаши малко на пчелни клетки или гнездо на оси, които отдалеч изглеждат като ажурна дантела върху скалите. Назад пътят беше малко по нанагорнище, опънахме една маса на заслон "Теменуга" и откарахме така докъм 18.30. Не заради друго, ами Митко бързаше за мач. Ей затова ги обичам съботите. Прибрахме се в Мараш и дори успяхме да поиграем малко бадминтон, но ракетите са кофти, ще трябва да купим нов. Селските уикенди наистина носят спокойствие. През отворения прозорец се чуват предимно щурци, тук там някое селско куче и по-рядко гласът на Георги Циганина, който обяснява като ехо новините по телевизията. Тъй като аз не ги гледам, така вчера разбрах, че София е наводнена - от Георги Циганина. Ииии, утре ще го щракна да ви запозная с него. Макар че съм правил репортаж навремето за "Монитор" с негово участие.