Когато се роди дъщеря ми живеехме четири поколения под един покрив - маминка, майка, татко, жена ми и малко бебе. Нашите ни освободиха спалнята си, от другата страна зад стената беше баба ми. На Изток, откъдето изгрява слънцето Агата гугукаше и правеше първите си неосъзнати още магарии, ставаше човече. От другата, на Запад гаснеше с всеки отминал ден маминка. В деня, в който Аги стана на 4 месеца, баба ми получи инсулт, а два дни по-късно си отиде завинаги. Тогава се замислих за това, което наричаме кръговрат на живота; като едно слънце, което изгрява, стига своя апогей, бавно слиза и изчезва после. Така го почувствах. Днес изпитах нещо подобно докато бях с децата от 12 ЦДГ "Смехорани" на заслон "Теменуга". В момента, в който в Шумен се прощаваха с една актриса, там на поляната бягаха деца без грижи. Може някъде сред тях да е и някоя бъдеща Рада Спасова, кой знае. Във всеки случай децата бяха
доволни, радостни и естествени. Десетина родители приготвихме храната, падна ми се честта и топлината да бъда на барбекюто, но пък се получи добре с асистентството на Хилда, която пък сновеше със суровия материал между три барбекюта. Не знам кои диваци са били горе преди нас, но беше пълно с боклуци, та преди да дойдат малчуганите Победа (фризьорката) взе две торбички вместо ръкавици и напълни цялата смет в един чувал. Като ходя насам-натам сравнявам и трябва да призная, че малко градове в България могат да се похвалят с подобни места за пикник. Аха, мернах че на паркинга до посетителския център сложиха и химическа тоалетна. Оцивилизоваме се малко по малко.
Когато се роди дъщеря ми живеехме четири поколения под един покрив - маминка, майка, татко, жена ми и малко бебе. Нашите ни освободиха спалнята си, от другата страна зад стената беше баба ми. На Изток, откъдето изгрява слънцето Агата гугукаше и правеше първите си неосъзнати още магарии, ставаше човече. От другата, на Запад гаснеше с всеки отминал ден маминка. В деня, в който Аги стана на 4 месеца, баба ми получи инсулт, а два дни по-късно си отиде завинаги. Тогава се замислих за това, което наричаме кръговрат на живота; като едно слънце, което изгрява, стига своя апогей, бавно слиза и изчезва после. Така го почувствах. Днес изпитах нещо подобно докато бях с децата от 12 ЦДГ "Смехорани" на заслон "Теменуга". В момента, в който в Шумен се прощаваха с една актриса, там на поляната бягаха деца без грижи. Може някъде сред тях да е и някоя бъдеща Рада Спасова, кой знае. Във всеки случай децата бяха 
доволни, радостни и естествени. Десетина родители приготвихме храната, падна ми се честта и топлината да бъда на барбекюто, но пък се получи добре с асистентството на Хилда, която пък сновеше със суровия материал между три барбекюта. Не знам кои диваци са били горе преди нас, но беше пълно с боклуци, та преди да дойдат малчуганите Победа (фризьорката) взе две торбички вместо ръкавици и напълни цялата смет в един чувал. Като ходя насам-натам сравнявам и трябва да призная, че малко градове в България могат да се похвалят с подобни места за пикник. Аха, мернах че на паркинга до посетителския център сложиха и химическа тоалетна. Оцивилизоваме се малко по малко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар