Кафана "Пролет" в Кочани, Македония. Изгладнели сме като мечки след скитосване от сутринта и търсим местенце да хапнем. Чорба няма, обяснява сервитьорът. Имало само от понеделник до петък. Избираме каквото има - кебап, сиреч кебапчета, само че по-къси и по-тънки от нашите, кебап войводжански, сиреч същото, само че увито в бекон, плескавица, пилешки увияч и им търсим подходяща салата. Има шопска, влашка, грчка, ама нали сме в Македониja викам на момчето - ква е тая македонска салата? А той: ми ово е патладжан, накълцан на ситно с лук. Обичам патладжан, викам една македонска и една шопска. Надпис "Таратор" охлажда нагретия от слънцето ми мозък и добавям - И един таратор. След има-няма 4-5 минути носи три купички. В едната - шопска, ясно. В другата - домати на кубченца. Викам - какво е то бре? Ми патладжан, вика. Патладжан на македонски било домат. На таратора отгоре - маслинка. Чудя се как са я закрепили да не потъне. И тука пак ядец. Таратор на македонски викали на туй, дето ние му казваме салата "Снежанка". Ега си македонците. Един език сме им дали и са го окепазили да не можем да си го познаем. Агата докато чака яденето, играе в парка с детето на газдата, собственика на ресторанта. Има две коли с акумулатори, пазари се да кара едната. Вика - тате, той съгласен. Как пък се разбрахте, питам. Ами той говори на български, бе тате, вика детето.
Кафана "Пролет" в Кочани, Македония. Изгладнели сме като мечки след скитосване от сутринта и търсим местенце да хапнем. Чорба няма, обяснява сервитьорът. Имало само от понеделник до петък. Избираме каквото има - кебап, сиреч кебапчета, само че по-къси и по-тънки от нашите, кебап войводжански, сиреч същото, само че увито в бекон, плескавица, пилешки увияч и им търсим подходяща салата. Има шопска, влашка, грчка, ама нали сме в Македониja викам на момчето - ква е тая македонска салата? А той: ми ово е патладжан, накълцан на ситно с лук. Обичам патладжан, викам една македонска и една шопска. Надпис "Таратор" охлажда нагретия от слънцето ми мозък и добавям - И един таратор. След има-няма 4-5 минути носи три купички. В едната - шопска, ясно. В другата - домати на кубченца. Викам - какво е то бре? Ми патладжан, вика. Патладжан на македонски било домат. На таратора отгоре - маслинка. Чудя се как са я закрепили да не потъне. И тука пак ядец. Таратор на македонски викали на туй, дето ние му казваме салата "Снежанка". Ега си македонците. Един език сме им дали и са го окепазили да не можем да си го познаем. Агата докато чака яденето, играе в парка с детето на газдата, собственика на ресторанта. Има две коли с акумулатори, пазари се да кара едната. Вика - тате, той съгласен. Как пък се разбрахте, питам. Ами той говори на български, бе тате, вика детето. 
1 коментар:
Хехе, забавна случка!
Аз имам тука едни приятели, македонци. Говорим си на български, ама голям смях става, когато започнем да бъркаме думите, които уж са "същите". Като ходиш пак казвай, да си правим по един инструктаж - езиков! Поздрави!
Публикуване на коментар