Не става дума за кумеца Калоян, нито пък за тази вечер, а за снощи. Вчера Дорота имаше рожден ден, който по традиция през последните 7 години съвпада с годишнината от нашата сватба. По този повод викам да се почерпим някъде. Обадих се и на нашите да са готови след 30 минути да ги вземем, но без да казвам къде ще ходим. Карам към Петия и помислиха моите хора, че отиваме по традиция на "Хепи" на Седмия. Подминахме обаче Шела без да намаляваме, Агата се изнерви - Тате, къде отиваме, гладна съм. Предположенията варираха между Русе и Гюргево с шегички за Букурещ. Гюргево отпадна, защото Дорота се усети, че не сме взели паспорта на Аги. В Разград отбих, но транзитно без да минавам през центъра хванах пътя за Попово. Тайната цел беше
"Спа комплекс Тифани" на 10 км от Разград в местността Пчелина. Комплексът всъщност е бившият профилакториум на стъкларския завод "Диамант" и сега е собственост на 39-годишния разградски бизнесмен Марин Петров и е открит преди три месеца. Навремето всяко разградско предприятие имало "хижа", така им викали, сега едно по едно стават частни хотелчета. Комплексът на Петров бил кръстен на името на дъщеря му Тифани. Не знам на кого е кръстена механата отдолу, но цялото и име гласи
"Тази вечер Калоян пирува", има и специалитети с това наименование в менюто. Ние отидохме сравнително рано и беше още празно, но към 20.30 започнаха да идват гости. За гладни хора - да се знае - салатите са големи, пържолите също. Препоръчвам пилешко филе на барбекю - сигурно две денонощия е киснато в марината, щото после е като мозък. За гладници
- мешана скара - има я в два варианта тази на снимката е "Тази вечер Калоян пирува" (600 грама), поднесена на дървена дъска с метална апликация на глава на крава или бик, не знам, със свинско, кюфтенца като на мама, шишче, разни други работи и... домашна наденица. Следва да подчертаем, че домашната наденица е правена на място и е с кълцано месо, има цели късчета мръвка вътре. Свинските ребърца пък са овкусени и ги сервират табиетлийски с купичка вода с лимонче, да си изкъпете после пръстите след варварското гризане. Персоналът любезен, обаче всичко това се засенчва от правената на място нуга - сладолед със сушени плодове и орехи, да си оближе човек пръстите. Агата вика - тате, пак да дойдем, щото не можа да опита басейна с джакузи, а щяло да има и зоокът скоро. Нощувката за двама, ако спят разделени един от друг на единични легла е 60 лева. Ако искат да се гушкат в един креват, тогава е 80. 100 лева е студиото, 240 ВИП апартамент, от края на месеца отварят и терасата и барбекюто навън. Наоколо е приказно, има велопътека, която стига до Разград, на 10 километра, а наемът на колело за денонощие е 10 лева. Аха, и една добра новина - на това място мобилните телефони нямат обхват, само Мтел има някакъв шанс, ако улучите правилно място на терасата.
Не става дума за кумеца Калоян, нито пък за тази вечер, а за снощи. Вчера Дорота имаше рожден ден, който по традиция през последните 7 години съвпада с годишнината от нашата сватба. По този повод викам да се почерпим някъде. Обадих се и на нашите да са готови след 30 минути да ги вземем, но без да казвам къде ще ходим. Карам към Петия и помислиха моите хора, че отиваме по традиция на "Хепи" на Седмия. Подминахме обаче Шела без да намаляваме, Агата се изнерви - Тате, къде отиваме, гладна съм. Предположенията варираха между Русе и Гюргево с шегички за Букурещ. Гюргево отпадна, защото Дорота се усети, че не сме взели паспорта на Аги. В Разград отбих, но транзитно без да минавам през центъра хванах пътя за Попово. Тайната цел беше "Спа комплекс Тифани" на 10 км от Разград в местността Пчелина. Комплексът всъщност е бившият профилакториум на стъкларския завод "Диамант" и сега е собственост на 39-годишния разградски бизнесмен Марин Петров и е открит преди три месеца. Навремето всяко разградско предприятие имало "хижа", така им викали, сега едно по едно стават частни хотелчета. Комплексът на Петров бил кръстен на името на дъщеря му Тифани. Не знам на кого е кръстена механата отдолу, но цялото и име гласи "Тази вечер Калоян пирува", има и специалитети с това наименование в менюто. Ние отидохме сравнително рано и беше още празно, но към 20.30 започнаха да идват гости. За гладни хора - да се знае - салатите са големи, пържолите също. Препоръчвам пилешко филе на барбекю - сигурно две денонощия е киснато в марината, щото после е като мозък. За гладници 
- мешана скара - има я в два варианта тази на снимката е "Тази вечер Калоян пирува" (600 грама), поднесена на дървена дъска с метална апликация на глава на крава или бик, не знам, със свинско, кюфтенца като на мама, шишче, разни други работи и... домашна наденица. Следва да подчертаем, че домашната наденица е правена на място и е с кълцано месо, има цели късчета мръвка вътре. Свинските ребърца пък са овкусени и ги сервират табиетлийски с купичка вода с лимонче, да си изкъпете после пръстите след варварското гризане. Персоналът любезен, обаче всичко това се засенчва от правената на място нуга - сладолед със сушени плодове и орехи, да си оближе човек пръстите. Агата вика - тате, пак да дойдем, щото не можа да опита басейна с джакузи, а щяло да има и зоокът скоро. Нощувката за двама, ако спят разделени един от друг на единични легла е 60 лева. Ако искат да се гушкат в един креват, тогава е 80. 100 лева е студиото, 240 ВИП апартамент, от края на месеца отварят и терасата и барбекюто навън. Наоколо е приказно, има велопътека, която стига до Разград, на 10 километра, а наемът на колело за денонощие е 10 лева. Аха, и една добра новина - на това място мобилните телефони нямат обхват, само Мтел има някакъв шанс, ако улучите правилно място на терасата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар