Първо се оказа, че познавам лично двама от загиналите във влака "София - Кардам", във вторник ги погребахме. В сряда почина чичо Златко. Както си вървял за работа. Отбил се в интернет залата по пътя си, поприказвали, пошегували се с Людмил, излязъл и пред вратата се строполил. Спукала се аортата му, било "щастлива смърт", така бил умрял и Иван Вазов, разправя д-р Милен Чолаков, когото срещнах също на гробищата, и той на погребение отивал. В събота, на 8 март се прибираме от гости, таксито стига до полицейска барикада зад военното училище, птиче не може да прехвръкне. Голяма катастрофа, ранен бил собственикът на "Десетия град" (форумният
Alexxx72), жена му Нели Стайкова загинала на място, разправя шофьорът на таксито, в което пътуваме с Дорота и Агата. Със Стайкова не са ни свързвали приятелски чувства, престрелвахме се из коментарните полета на Шум.бг на моменти дори брутално, но си позволявах лукса да бъда великодушен заради мъжа и, Алекс, свестен и позитивен пич. И изтръпнах и за двамата, още двама, които познавам и влизат в черната хроника, Стайкова с еднопосочен билет. Към Алекс изпитвам и някакъв землячески сантимент - въпреки, че и двамата сме от Шумен, дядовците ни навремето били изселници по тоя край от едно и също село в Благоевградско - Ораново, бащите ни заедно расли. Сега лекари се борят за живота му. За да е по-гадна цялата история, катастрофата с Алекс и жена му станала на кръстовище, а от другата страна ги блъснала кола, която карал доскорошния му барман в "Десетия". Много жестоко го е решил този път Конструкторът. Всичко това ми идва малко много...
А има хора, които гледат на живота и неговото продължение - смъртта по друг начин. В румънското село Săpânta се намират Веселите гробища - Cimitirul vesel, които смятам да посетя. Развеселили се през 1935 година, когато местният дърводелец Стан Йон Патрас направил първият надгробен паметник с малка хумористична епитафия и изографисан шарж на покойника. Така започнали и творенията. "Когато бях младо момче в селото, обожавах да танцувам под звуците на цигулката. Кога се ожених жена ми вече не ми даваше" пише под кръста с образ на танцуващ мъж. Някои от епитафиите звучат като виц. На надгробния кръст на жена пише: "Тука лежи моята тъща. Ако беше живяла още една година, тука щях да лежа аз!"
Първо се оказа, че познавам лично двама от загиналите във влака "София - Кардам", във вторник ги погребахме. В сряда почина чичо Златко. Както си вървял за работа. Отбил се в интернет залата по пътя си, поприказвали, пошегували се с Людмил, излязъл и пред вратата се строполил. Спукала се аортата му, било "щастлива смърт", така бил умрял и Иван Вазов, разправя д-р Милен Чолаков, когото срещнах също на гробищата, и той на погребение отивал. В събота, на 8 март се прибираме от гости, таксито стига до полицейска барикада зад военното училище, птиче не може да прехвръкне. Голяма катастрофа, ранен бил собственикът на "Десетия град" (форумният Alexxx72), жена му Нели Стайкова загинала на място, разправя шофьорът на таксито, в което пътуваме с Дорота и Агата. Със Стайкова не са ни свързвали приятелски чувства, престрелвахме се из коментарните полета на Шум.бг на моменти дори брутално, но си позволявах лукса да бъда великодушен заради мъжа и, Алекс, свестен и позитивен пич. И изтръпнах и за двамата, още двама, които познавам и влизат в черната хроника, Стайкова с еднопосочен билет. Към Алекс изпитвам и някакъв землячески сантимент - въпреки, че и двамата сме от Шумен, дядовците ни навремето били изселници по тоя край от едно и също село в Благоевградско - Ораново, бащите ни заедно расли. Сега лекари се борят за живота му. За да е по-гадна цялата история, катастрофата с Алекс и жена му станала на кръстовище, а от другата страна ги блъснала кола, която карал доскорошния му барман в "Десетия". Много жестоко го е решил този път Конструкторът. Всичко това ми идва малко много...
А има хора, които гледат на живота и неговото продължение - смъртта по друг начин. В румънското село Săpânta се намират Веселите гробища - Cimitirul vesel, които смятам да посетя. Развеселили се през 1935 година, когато местният дърводелец Стан Йон Патрас направил първият надгробен паметник с малка хумористична епитафия и изографисан шарж на покойника. Така започнали и творенията. "Когато бях младо момче в селото, обожавах да танцувам под звуците на цигулката. Кога се ожених жена ми вече не ми даваше" пише под кръста с образ на танцуващ мъж. Някои от епитафиите звучат като виц. На надгробния кръст на жена пише: "Тука лежи моята тъща. Ако беше живяла още една година, тука щях да лежа аз!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар